Марко 6:30-56

И апостолите се събраха при Исуса и разказваха Му всичко каквото бяха извършили и каквото бяха поучили. И рече им: Дойдете вие сами на уединено място насаме и починете си малко. Защото мнозина дохождаха и отиваха; и нямаха време нито да ядат. И отидоха с ладията на уединено място на саме. А като отидоха< людете ги> видяха, и мнозина <ги> познаха; и от всичките градове се стекоха там пеша, и ги изпревариха. И <Исус> като излезе, видя едно голямо множество, и смили се за тях, понеже бяха като овце, които нямат пастир; и почна да ги поучава много неща. И когато беше станало вече късно, учениците Му се приближиха при Него и казаха: Мястото е уединено, и вече е късно; разпусни ги за да отидат по околните колиби и села и да си купят нещо за ядене. А Той в отговор им рече: Дайте им вие да ядат. А те Му казаха: Да идем ли да купим за двеста пенязи хляб и да им дадем да ядат? А Той им каза: Колко хляба имате? Идете вижте. И като узнаха, казаха: Пет и две риби. И заповяда им да насядат всички на групи по зелената трева. И те насядаха на редици, по сто и по петдесет. И като взе петте хляба и двете риби, <Исус> погледна на небето и благослови; и разчупи хлябовете, и даваше на учениците да наслагат отпреде им; раздели и двете риби на всичките. И всички ядоха и се наситиха. И дигнаха къшеи, дванадесет пълни коша, така и от рибите. А ония, които ядоха хлябовете, бяха пет хиляди мъже. И веднага накара учениците Си да влязат в ладията и да отидат преди <Него> на отвъдната страна към Витсаида, докле Той разпусне народа. И след като се прости с тях, отиде на бърдото да се помоли. И като се свечери, ладията беше всред морето, а Той сам на сушата. И като ги видя, че се мъчат като гребат с веслата, защото им беше противен вятърът, около четвъртата стража на нощта дохожда при тях, като вървеше по езерото; и щеше да ги отмине. А те, като Го видяха да ходи по езерото, помислиха си, че е призрак, и извикаха; защото всички Го видяха и се смутиха. И веднага Той им проговори, като им каза: Дерзайте! Аз съм, не бойте се! И влезе при тях в ладията, и вятърът утихна; и те много се ужасиха в себе си. Защото не бяха се вразумили от <чудото> с хлябовете, но сърцето им беше закоравяло. И като премина <езерото>, дойдоха в генисаретската земя и излязоха на сушата. И когато излязоха из ладията, веднага <хората> Го познаха; и разтичаха се по цялата оная околност и почнаха да носят на легла болните там, гдето чуеха, че се намирал Той. И гдето и да влизаше, в села или в градове или в колиби, туряха болните по пазарите, и молеха Му се да се допрат те поне до полите на дрехите Му; и колкото души се допираха се изцеляваха.