Марко 6:1-13

И Той излезе оттам и дойде в Своята родина; и учениците Му вървяха подир Него. И когато настана събота, почна да поучава в синагогата; и мнозина, като Го слушаха, се чудеха и думаха: Откъде има Тоя всичко това? и: Каква е дадената на този мъдрост, и какви са тези велики дела извършени от ръцете Му? Тоя не е ли дърводелецът, син на Мария, и брат на Якова и Иосия, на Юда и Симона? и сестрите Му не са ли тука между нас? И те се съблазниха в Него. А Исус им каза: Никой пророк не е без почит, освен в своята родина, и между своите сродници, и в своя си дом. И не можеше да извърши там никакво велико дело, освен дето положи ръце на малцина болни и ги изцели. И чудеше се за тяхното неверие. И обикаляше околните села и поучаваше. И като повика дванадесетте, почна да ги разпраща двама по двама, и даде им власт над нечистите духове. И заповяда им да не вземат нищо за път освен една тояга; ни хляб, ни торба, ни пари в пояса; но да се обуват със сандали: И<, рече Той>, не се обличайте с две дрехи. И каза им: В която къща влезете, оставайте в нея докле си излезете оттам. И ако в някое място не ви приемат, нито ви послушат, като излизате оттам отърсете праха из под нозете си като свидетелство против тях. И те излязоха и проповядваха, че <човеците> трябва да се покаят. И изгонваха много бесове, и мнозина болни помазваха с масло и ги изцеляваха.