Когато Исус пак премина с ладията на отвъдната страна, събра се при Него голямо множество; и Той беше край езерото. И дохожда един от началниците на синагогата, на име Яир, и като Го вижда, пада пред нозете Му, и много Му се моли, казвайки: Малката ми дъщеря бере душа;< моля Ти> се да дойдеш и положиш ръце на нея, за да оздравее и да живее. И Той отиде с него; и едно голямо множество вървеше подире Му, и хората Го притискаха. И една жена, която бе имала кръвотечение дванадесет години, и беше много пострадала от мнозина лекари, и беше иждивила целия си имот без да види някаква полза, а напротив беше й станало по-зле, като чу отзивите за Исуса, дойде между народа изотзад и се допря до дрехата Му. Защото си казваше: Ако само се допра до дрехата Му, ще оздравея. И на часа пресекна кръвотечението й, и тя усети в тялото си, че се изцели от болестта. И веднага Исус като усети в Себе Си, че излязла от Него сила, обърна се всред народа и каза: Кой се допря до дрехите Ми? Учениците Му казаха: Ти виждаш, че народът Те притиска, и казваш ли: Кой се допря до Мене? Но Той се озърташе за да види тая, която бе сторила това. А жената уплашена и разтреперана, като знаеше станалото с нея, дойде и падна пред Него и Му каза цялата истина. А Той й рече: Дъщерьо, твоята вяра те изцели; иди си с мир, и бъди здрава от болестта си. Докато Той още говореше, дохождат от <къщата на> началника на синагогата и казват: Дъщеря ти умря; защо вече затрудняваш Учителя? А Исус, като дочу думата, която говореха, каза на началника на синагогата: Не бой се, само вярвай. И никому не позволи да Го придружи, освен на Петра, Якова и Якововия брат Иоан. И като дохождат до къщата на началника на синагогата, Той вижда вълнение и <мнозина>, които плачеха и пищяха много. И като влезе, каза им: Защо правите вълнение и плачете? Детето не е умряло, а спи. А те Му се присмиваха. Но Той като изкара навън всичките, взема бащата и майката на детето, и ония, които бяха с Него, и влиза там гдето беше детето. И като хвана детето за ръка, каза му: Талита куми; което значи - Момиче, тебе казвам: Стани. И момичето веднага стана и ходеше, защото беше на дванадесет години. И внезапно те се смаяха твърде много. И много им заръча, никой да не узнае това; и заповяда да й дадат да яде.