А след два дни щеше да бъде пасхата и <празника> на безквасните хлябове; и главните свещеници и книжници търсеха случай да Го уловят с хитрост и да го умъртвят. Защото думаха: Да не стане на празника, за да се не подигне вълнение между народа. И когато Той беше във Витания, и седеше на трапезата в къщата на Симона прокажения, дойде една жена, която имаше алабастрен съд с миро от чист и скъпоценен нард; и като счупи съда, изля мирото на главата Му.
А имаше някои, които, негодуващи, думаха помежду си: Защо така се прахоса мирото? Защото това миро можеше да се продаде за повече от триста пеняза, и <сумата> да се раздаде на сиромасите. И роптаеха против нея. Но Исус рече: Оставете я; защо й досаждате? тя извърши добро дело на Мене. Защото сиромасите всякога се намират между вас, и когато щете можете да им сторите добро; но Аз не се намирам всякога между вас. Тя извърши това, което можеше; предвари да помаже тялото Ми за погребение. Истина ви казвам: Гдето и да се проповядва благовестието по целия свят, ще се разказва за неин спомен и за това, което тя стори. Тогава Юда Искариотски, оня, който бе един от дванадесетте, отиде при главните свещеници за да им Го предаде.
Те, като чуха, зарадваха се, и обещаха да му дадат пари. И той търсеше сгоден случай да Го предаде. А на първия ден на <празника> на безквасните хлябове, когато колеха <жертви> за пасхата, учениците Му казаха: Где искаш да отидем и приготвим за да ядеш пасхата?
И Той изпраща двама от учениците Си и казва им: Идете в града; и ще ви срещне човек, който носи стомна с вода; вървете подир него. И дето влезе, речете на стопанина на тая къща: Учителят казва: Где е< приготвената> за Мене приемна стая гдето ще ям пасхата с учениците Си? И той ще ви посочи една голяма горна стая, постлана и готова; там ни пригответе. И тъй, учениците излязоха и дойдоха в града; и намериха както им беше казал; и приготвиха пасхата. И като се свечери, Той дохожда с дванадесетте. И когато седяха на трапезата и ядяха, Исус рече: Истина ви казвам: Един от вас, който яде с Мене, ще Ме предаде. Те почнаха да скърбят и да Му казват един по един: Да не съм аз? А Той им рече: Един от дванадесетте е, който топи заедно с Мене в блюдото. Защото Човешкият Син отива, както е писано за Него; но горко на този човек, чрез когото Човешкият Син се предава! Добре би било за този човек, ако не бе се родил.