Марко 12:1-12

И почна да им говори с притчи: Един човек насади лозе, огради го с плет, изкопа лин и съгради кула, и даде го под наем на земеделците, и отиде в чужбина. И във времето на <плода> изпрати един слуга до земеделците да прибере от земеделците от плода на лозето. А те го хванаха, биха го, и го отпратиха празен. Пак изпрати до тях друг слуга; и нему счупиха главата, и безсрамно го оскърбиха. Изпрати и друг, когото убиха; и мнозина други, <от които> едни биха, а други убиха. Още един имаше той, един възлюбен син; него изпрати последен до тях, като думаше: Ще почетат сина ми. А тия земеделци рекоха помежду си: Тоя е наследникът; елате да го убием, и наследството ще бъде наше. И тъй хванаха го и го убиха, и хвърлиха го вън от лозето. Какво, прочее, ще стори стопанинът на лозето? Ще дойде и ще погуби тия земеделци, а лозето ще даде на други. Не сте ли прочели нито това писание: - "Камъкът, който отхвърлиха зидарите, Той стана глава на ъгъла, От Господа е това. И чудно е в нашите очи"? И< първенците> искаха да Го хванат (но се побояха от народа), понеже разбраха, че за тях изрече тая притча. И оставиха Го и си отидоха.