Марко 11:1-14

И когато се приближаваха към Ерусалим, до Витфагия и Витания при Елеонския хълм, изпраща двама от учениците Си и казва им: Идете в селото, което е на среща ви, и щом влезете в него, ще намерите вързано осле, което никой човек не е още възсядал; отвържете го и го докарайте. И ако някой ви рече: Защо правите това? Кажете: На Господа трябва; и веднага ще го прати тук. И тъй, те отидоха и намериха едно осле, вързано до вратата, вън край пътя, и отвързват го. И някои от стоящите там им казаха: Какво правите та отвързвате ослето? А те им казаха, както бе заръчал Исус; и оставиха ги. И докарват ослето при Исуса, и намятат на него дрехите си; и Той го възседна. И мнозина напостлаха дрехите си по пътя, а други - клони, като ги сечаха от нивите. И тия, които вървяха отпред и тия, които идеха изподире, викаха: Осанна! благословен, който иде в Господното име! Благословено градущето царство на баща ни Давида което иде в Господното име; осанна във висините. И влезе <Исус> в Ерусалим, в храма, и, като разгледа всичко, понеже вече се бе свечерило, отиде във Витания с дванадесетте. А на сутринта, когато излязоха от Витания, Той огладня. И като видя отдалеч една разлистила се смоковница, дойде дано би намерил нещо на нея; но като дойде до нея, не намери нищо, само едни листа, защото не беше време за смокини. И Той проговори, думайки й: Отсега нататък никой да не яде плод от тебе до века. И учениците Му чуха това.