Матей 26:17-51

А в първия <ден на празника на> безквасните хлябове учениците отидоха при Исуса и рекоха: Где искаш да Ти приготвим, за да ядеш пасхата? Той каза: Идете в града при еди кого си и речете му: Учителят казва: Времето Ми е близо, у тебе ще празнувам пасхата с учениците Си. И учениците сториха както им заръча Исус, и приготвиха пасхата. И когато се свечери, Той седна на трапезата с дванадесетте ученика. И като ядяха, рече: Истина ви казвам, че един от вас ще Ме предаде. А те, пренаскърбени, почнаха всички един по един да Му казват: Да не съм аз, Господи? Той в отговор рече: Който натопи ръката си заедно с Мене в блюдото, той ще Ме предаде. Човешкият Син отива, както е написано за Него; но горко на този човек, чрез когото Човешкият Син ще бъде предаден! Добре щеше да бъде за този човек, ако не бе се родил. И Юда, който Го предаде, в отговор рече: Да не съм аз, Учителю? Исус му каза: Ти рече. И когато ядяха, Исус взе хляб, благослови, и го разчупи и като го даваше на учениците, рече: Вземете яжте; това е Моето тяло. Взе и чашата, и, като благодари, даде им, и рече: Пийте от нея всички! Защото това е Моята кръв на новия завет, която се пролива за прощаване на греховете. Но казвам ви, че отсега няма вече да пия от тоя плод на лозата, до оня ден, когато ще го пия с вас нов в царството на Отца Си. И като изпяха химн, излязоха на Елеонския хълм. Тогава Исус им казва: Вие всички ще се съблазните в Мене тая нощ, защото е писано: "Ще поразя пастира; и овците на стадото ще се разпръснат". А след като бъда възкресен ще ви изпреваря в Галилея. А Петър в отговор Му рече: Ако и всички да се съблазнят в Тебе, аз никога няма да се съблазня. Исус му рече: Истина ти казвам, че тая нощ, преди да пее петелът, три пъти ще се отречеш от Мене. Петър Му казва: Ако станеше нужда и да умра с Тебе, пак няма да се отрека от Тебе. Същото рекоха и всичките ученици. Тогава Исус идва с тях на едно място наречено Гетсимания; и казва на учениците Си: Седете тука, докле отида там да се помоля. И като взе със Себе Си Петра и двамата Заведееви сина, захвана да скърби и да тъгува. Тогава им казва: Душата Ми е прескръбна до смърт; постойте тук и бдете заедно с Мене. И като пристъпи малко напред, падна на лицето Си, и се молеше, казвайки: Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тази чаша; не обаче, както Аз искам, но както Ти искаш. Дохожда при учениците, намира ги заспали, и казва на Петра: Как! не можахте ли ни един час да бдите с Мене? Бдете и молете се, за да не паднете в изкушение. Духът е бодър, а тялото - немощно. Пак отиде втори път и се моли, думайки: Отче Мой, ако не е възможно да Ме отмине това, без да го пия, нека бъде Твоята воля. И като дойде пак намери ги заспали; защото очите им бяха натегнали. И пак ги остави и отиде да се помоли трети път, като каза пак същите думи. Тогава дохожда при учениците и казва им: Още ли спите и почивате? Ето, часът наближи, когато Човешкият Син се предава в ръцете на грешници. Станете да вървим; ето, приближи се тоя, който Ме предава. И когато Той говореше, ето, Юда, един от дванадесетте, дойде, и с него голямо множество, с ножове и сопи<, изпратени> от главните свещеници и народните старейшини. А оня, който Го предаваше, беше им дал знак, казвайки: Когото целуна, Той е; хванете Го. И веднага се приближи до Исуса и рече: Здравей, Учителю! и Го целува. А Исус му каза: Приятелю, за каквото си дошъл <стори го>. Тогава пристъпиха, туриха ръце на Исуса, и Го хванаха. И, ето, един от тия, които бяха с Исуса, простря ръка, измъкна ножа си, и, като удари слугата на първосвещеника, отсече му ухото.