Матей 13:1-17

В същия ден Исус излезе из къщи и седна край езерото. И събраха се до Него големи множества, така щото влезе и седна в една ладия; а целият народ стоеше на брега. И говореше им много с притчи, казвайки: Ето, сеячът излезе да сее; и като сееше някои< зърна> паднаха край пътя: птиците дойдоха и ги изкълваха. А други паднаха на канаристите места, гдето нямаше много пръст; и твърде скоро поникнаха, защото нямаше дълбока почва; а като изгря слънцето, пригоряха, и понеже нямаха корен изсъхнаха. Други пък паднаха между тръните; тръните пораснаха и ги заглушиха. А други паднаха на добра земя, и дадоха плод, кое стократно, кое шестдесет, кое тридесет. Който има уши да слуша, нека слуша. Тогава се приближиха учениците Му и Му казаха: Защо им говориш с притчи? А Той в отговор им каза: <Защото> на вас е дадено да знаете тайните на небесното царство, а на тях не е дадено. Защото който има, нему ще се даде, и ще има изобилие; а който няма, от него ще се отнеме и това, което има. Затова им говоря с притчи, защото гледат, а не виждат; чуят а не слушат, нито разбират. На тях се изпълнява Исаевото пророчество, което казва: "С уши ще чуете, а никак няма да разберете; И с очи ще гледате, а никак няма да видите. Защото сърцето на тия люде е задебеляло И с ушите си тежко чуват, И очите си склопиха; Да не би да видят с очите си, И да чуят с ушите си, И да разберат със сърцето си, И да се обърнат, И Аз да ги изцеля". А вашите очи са блажени, защото виждат, и ушите ви, защото чуват. Защото истина ви казвам, че мнозина пророци и праведници са желали да видят това, което вие виждате, но не видяха, и да чуят това, което вие чувате, но не чуха.