И на следния ден, когато слязоха от планината, срещна Го голямо множество.
И, ето, един човек от народа извика, казвайки: Учителю, моля Ти се да погледнеш на сина ми, защото ми е единствено чадо. И, ето, дух го прехваща и той изведнъж закрещява и духът го сгърчва така, че той се запеня, и като го смазва, едвам го напуща. И помолих Твоите ученици да го изгонят, но не можаха. Исус в отговор рече: О роде неверен и извратен! до кога ще бъда с вас и ще ви търпя? Доведи сина си тука. И когато още идваше, бесът го тръшна и сгърчи силно; а Исус смъмра нечистия дух, изцели момчето, и върна го на баща му. И всички се учудваха на Божието величие. А докато всички се чудеха на всичко което правеше, Той рече на учениците Си:
Вложете в ушите си тия думи, защото Човешкият Син ще бъде предаден в човешки ръце. Но те не разбраха тая дума; тя бе скрита от тях за да не я разберат; а бояха се да Го попитат за тая дума. И повдигна се между тях разискване, кой от тях ще бъде по-голям.
А Исус, като видя мисълта на сърцето им, взе едно детенце, постави го при Себе Си, и рече им: Който приеме това детенце в Мое име, Мене приема; и който приеме Мене, приема Този който Ме е изпратил; защото който е най-малък между всички вас, той е голям. А Иоан продума и рече: Наставниче, видяхме един човек да изгонва бесове в Твое име; и му запретихме, защото не следва с нас.
А Исус му рече: Недейте му запрещава; защото, който не е против вас откъм вас е. И когато се навършваха дните да се възнесе, Той насочи лицето Си да пътува към Ерусалим.
И проводи пред Себе Си пратеници, които отидоха и влязоха в едно самарянско село да приготвят за Него. Но не Го приеха, защото лицето Му беше <обърнато> към Ерусалим. Като видяха <това> учениците Му Яков и Иоан, рекоха: Господи, искаш ли да заповядаме да падне огън от небето и да ги изтреби както стори и Илия? А Той се обърна и ги смъмра; и рече: Вие не знаете на какъв сте дух; защото Човешкият Син не е дошъл да погуби човешки души, но да спаси. И отидоха в друго село. А като вървяха в пътя, един човек Му рече: Ще те следвам дето и да идеш.
Исус му каза: Лисиците си имат леговища, и небесните птици гнезда; а Човешкият Син няма где глава да подслони. А на друг каза: Върви след Мене. А той рече: Господи, позволи ми първо да отида и да погреба баща си. Но Той му каза: Остави мъртвите да погребат своите мъртви; а ти иди и разгласявай Божието царство. Рече и друг: Ще дойда след Тебе, Господи; но първо ми позволи да се сбогувам с домашните си. А Исус му каза: Никой, който е турил ръката си на ралото и гледа назад, не е годен за Божието царство.