Лука 5:1-11

А <веднъж>, когато народът Го притискаше да слуша Божието слово, Той стоеше при Генисаретското езеро. И видя две ладии спрени край езерото; а рибарите бяха излезли от тях и изпираха мрежите си. И като, влезе в една от ладиите, която беше Симонова, помоли го да я отдалечи малко от сушата; и седна та поучаваше народа от ладията. И като престана да говори рече на Симона: Оттегли <ладията> към дълбокото и хвърлете мрежите за ловитба. А Симон в отговор рече: Учителю, цяла нощ се трудихме, и нищо не уловихме; но по Твоята дума ще хвърля мрежите. И като сториха това, уловиха твърде много риба, така щото се прокъсваха мрежите им. И извикаха съдружниците си от другата ладия да им дойдат на помощ; и те дойдоха и напълниха и двете ладии, до толкова, щото щяха да потънат. А Симон Петър, като видя това, падна пред Исусовите колене и каза: Иди си от мене, Господи, защото съм грешен човек. Понеже той и всички, които бяха с него, се учудиха на ловитбата на рибите що уловиха, също и Яков и Иоан, синовете на Заведея, които бяха Симонови съдружници. А Исус рече на Симона: Не бой се; отсега човеци ще ловиш. И когато извлякоха ладиите на сушата, оставиха всичко и отидоха след Него.