Лука 18:1-30

Каза им една притча как трябва всякога да се молят, да не ослабват, думайки: В някой си град имаше един съдия, който от Бога се не боеше и човека не зачиташе. В същия град имаше и една вдовица, която дохождаше при него и му казваше: Отдай ми правото спрямо противника ми. Но той за известно време не искаше. А после си каза: При все, че от Бога не се боя и човеците не зачитам, пак, понеже тая вдовица ми досажда, ще й отдам правото, да не би да ме измори с безкрайното си дохождане. И Господ рече: Слушайте що каза неправедният съдия! А Бог няма ли да отдаде правото на Своите избрани, които викат към Него ден и нощ, ако и да се бави спрямо тях? Казвам ви, че ще им отдаде правото скоро. Обаче, когато дойде Човешкият Син ще намери ли вяра на земята? И на някои, които уповаваха на себе си, че са праведни, и презираха другите, каза и тая притча: Двама души възлязоха в храма да се помолят, единият фарисей, а другият бирник. Фарисеят, като се изправи, молеше се в себе си така: Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци, грабители, неправедни, прелюбодейци и особено не като тоя бирник. Постя дваж в седмицата, давам десетък от всичко що придобия. А бирникът като стоеше издалеч, не щеше нито очите си да подигне към небето, но удряше се в гърди и казваше: Боже бъди милостив към мене грешника. Казвам ви, че този слезе у дома си оправдан, а не онзи; защото всеки, който възвишава себе си, ще се смири, а който смирява себе си, ще се възвиси. Донесоха още при Него младенците си, за да се докосне до тях; а учениците, като видяха, смъмриха ги. Но Исус ги повика и рече: Оставете дечицата да дойдат при Мене и не ги възпирайте; защото на такива е Божието царство. Истина ви казвам: Който не приеме, като детенце, Божието царство, той никак няма да влезе в него. И някой си началник Го попита, казвайки: Благи Учителю, какво да сторя за да наследя вечен живот? А Исус му рече: Защо Ме наричаш благ? Никой не е благ, освен един Бог. Знаеш заповедите: "Не убивай"; "Не кради"; "Не лъжесвидетелствувай"; "Почитай баща си и майка си"; А той каза: Всичко това съм опазил от младостта си. Исус, като го чу, рече му: Едно още ти не достига. Продай все що имаш и раздай го на сиромасите и ще имаш съкровище на небето; дойди и Ме следвай. И той, като чу това наскърби се много, защото беше твърде богат. И Исус като го видя, каза: Колко мъчно ще влязат в Божието царство, ония които имат богатство! Защото по-лесно е камила да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието царство. А ония, които чуха това рекоха: Тогава кой може да се спаси? А Той каза: Невъзможното за човеците за Бога е възможно. А Петър рече: Ето, ние оставихме своето и Те последвахме. А Той им рече: Истина ви казвам, няма никой, който да е оставил къща, или жена, или братя, или родители, или чада, заради Божието царство, който да не получи многократно повече в сегашно време, а в идещия свят вечен живот.