Лука 14:7-35

И като забелязваше как поканените избираха първите столове, каза им притча, думайки: Когато те покани някой на сватба, не сядай на първия стол, да не би да е бил поканен от него по-почетен от тебе, и дойде този, който е поканил и тебе и него, и ти рече: Отстъпи това място на този човек; и тогава ще почнеш със срам да заемаш последното място. Но когато те поканят, иди и седни на последното място, и когато дойде този, който те е поканил, да ти рече: Приятелю, мини по-горе. Тогава ще имаш почит пред всички тия, които седят с тебе на трапезата. Защото всеки, който възвишава себе си, ще се смири, а който смирява себе си ще се възвиси. Каза и на този, който Го беше поканил: Когато даваш обед или вечеря, недей кани приятелите си, ни братята си, ни роднините си, нито богати съседи, да не би и те да те поканят, и ти бъде отплатено. Но когато даваш угощение, поканвай сиромаси, недъгави, куци, слепи; и ще бъдеш блажен, защото, понеже те нямат с <какво> да ти отплатят, ще ти бъде отплатено във възкресението на праведните. И като чу това един от седящите с Него, рече Му: Блажен онзи, който ще яде хляб в Божието царство. А Той му рече: Някой си човек даде голяма вечеря и покани мнозина. И в часа на вечерята изпрати слугата си да рече на поканените: Дойдете, понеже <всичко> е вече готово. А те всички почнаха единодушно да се извиняват. Първият му рече: Купих си нива и трябва да изляза да я видя; моля ти се, извини ме. Друг рече: Купих си пет чифта волове, и отивам да ги опитам; моля ти се извини ме. А друг рече: Ожених се, и за това не мога да дойда. И слугата дойде и каза това на господаря си. Тогава стопанинът разгневен рече на слугата си: Излез скоро на градските улици и пътеки, и доведи тука сиромасите, недъгавите, слепите и куците. И слугата рече: Господарю, каквото си заповядал стана, и още място има. И господарят рече на слугата: Излез по пътищата и по оградите, и <колкото намериш> накарай ги да влязат, за да се напълни къщата ми; защото ви казвам, че никой от поканените, няма да вкуси от вечерята ми. А големи множества вървяха, заедно с Него; и Той се обърна и им рече: Ако дойде някой при Мене, и не намрази баща си и майка си, жена си, чадата си, братята си, и сестрите си, а още и собствения си живот, не може да бъде Мой ученик. Който не носи своя кръст и не върви след Мене, не може да бъде Мой ученик. Защото кой от вас, когато иска да съгради кула, не сяда първо да пресметне разноските, дали ще има с какво да <я> доизкара? Да не би, като положи основа, а не може да доизкара, всички, които гледат да почнат да му се присмиват и да казват: Този човек почна да гради, но не можа да доизкара. Или кой цар, като отива на война срещу друг цар, не ще седне първо да се съветва, може ли с десет хиляди да стои против този, който иде срещу него с двадесет <хиляди>? Иначе, докато другият е още далеч, изпраща посланици да искат условия за мир. И тъй, ако някой от вас не се отрече от всичко що има, не може да бъде Мой ученик. Прочее, добро нещо е солта, но ако самата сол обезсолее, с какво ще се поправи? Тя не струва нито за земята, нито за тор; изхвърлят я вън. Който има уши да слуша, нека слуша.