Лука 1:26-56

А в шестия месец ангел Гавриил бе изпратен от Бога в галилейския град наречен Назарет, при една девица, сгодена за мъж на име Иосиф от Давидовия дом; а името на девицата бе Мария. И като дойде ангелът при нея, рече: Здравей благодатна! Господ е с тебе, благословена си ти между жените. А тя много се смути от думата му, и в недоумение беше какъв ли ще бъде тоя поздрав. И ангелът й рече: Не бой се, Марио, защото си придобила Божието благоволение. И ето, ще зачнеш в утробата си и ще родиш син, Когото ще наречеш Исус. Той ще бъде велик, и ще се нарече Син на Всевишния; и Господ Бог ще Му даде престола на баща Му Давида. Ще царува над Якововия дом до века; и царството Му не ще има край. А Мария рече на ангела: Как ще бъде това, тъй като мъж не познавам? И ангелът в отговор й рече: Светият Дух ще дойде върху ти, и силата на Всевишния ще те осени; за туй, и светото Онова, Което ще се роди <от тебе>, ще се нарече Божий Син. И, ето, твоята сродница Елисавета, и тя в старините си е зачнала син; и това е шестият месец за нея, която се казваше неплодна. Защото за Бога няма невъзможно нещо. И Мария рече: Ето Господната слугиня; нека ми бъде според както си казал. И ангелът си отиде от нея. През тия дни Мария стана и отиде бързо към хълмистата страна, в един Юдов град, и влезе в Захариевата къща и поздрави Елисавета. И щом чу Елисавета Марииния поздрав, младенецът заигра в утробата й; и Елисавета се изпълни със Светия Дух, и като извика със силен глас рече: Благословена си ти между жените, и благословен е плодът на твоята утроба! И от какво ми е тая <чест>, да дойде при мене майката на моя Господ? Защото, ето, щом стигна гласът на твоя поздрав до ушите ми, младенецът заигра радостно в утробата ми. И блажена е тая, която е повярвала, че ще се сбъдне казаното й от Господа. И Мария каза: - Величае душата ми Господа, И зарадва се духът ми в Господа Спасителя мой. Защото погледна милостиво на низкото положение на слугинята Си; И, ето, от сега ще ме облажават всичките родове. Защото Силният извърши за мене велики дела; И свето е Неговото име. И, през родове и родове, Неговата милост. Е върху ония които Му се боят. Извърши силни <дела> със Своята мишца; Разпръсна <ония, които> са горделиви в мислите на сърцето си. Свали владетели от престолите <им>. И въздигна смирени. Гладните напълни с блага. А богатите отпрати празни. Помогна на слугата Си Израиля. За да помни <да покаже> Милост. (Както бе говорил на бащите ни). Към Авраама и към неговото потомство до века. А Мария, като преседя с нея около три месеца, върна се у дома си.