Плач Еремиев 3:1-20

Аз съм човекът, който видях скръб от тоягата на Неговия гняв. Той ме е водил и завел в тъмнина, а не във виделина. Навярно против мене обръща повторно ръката Си всеки ден. Застари месата ми и кожата ми; строши костите ми. Издигна против мене <укрепления>; и окръжи ме с горест и труд. Тури ме да седна в тъмнина като отдавна умрелите. Обгради ме та не мога да изляза; отегчи веригите ми. Още и когато викам и ридая, Той отблъсва молитвата ми. Огради с дялани камъни пътищата ми; изкриви пътеките ми. Стана ми като мечка в засада, като лъв в скришни места. Отби настрана пътищата ми и ме разкъса; направи ме пуст. Запъна лъка Си и ме постави като прицел на стрела, Заби в бъбреците ми стрелите на тула Си. Станах за присмех на всичките си люде, и за песен на тях цял ден. Насити ме с горчивини; опи ме с пелин. При това, счупи зъбите ми с камъчета; покри ме с пепел. Отблъснал си душата ми далеч от мира; забравих благоденствието. И рекох: Погина увереността ми и надеждата ми <като отдалечена> от Господа. Помни скръбта ми и изпъждането ми, пелина и жлъчката. Душата ми, като ги помни непрестанно, се е дълбоко смирила.