Исус Навиев 24:16-33

И людете в отговор казаха: Не дай, Боже, да оставим Господа, за да служим на други богове! защото Господ нашият Бог, Той е, Който изведе нас и бащите ни из Египетската земя, от дома на робството, и Който извърши пред нас ония големи знамения, и ни опази през целия път, по който пътувахме, и между всичките племена, през сред които минахме. Тоже Господ изгони от пред нас всичките племена, аморейците, които живееха в тая земя. За това и ние ще служим Господу, защото Той е нашият Бог. Но Исус каза на людете: Не ще можете да служите Господу; защото Той е Бог пресвет; Той е Бог ревнив; не ще да прости престъпленията и греховете ви. Защото, ако оставите Господа и служите на чужди богове тогава Той ще се обърне и ще ви стори зло и ще ви изтреби, въпреки доброто, което ви е сторил. А людете казаха на Исуса: Не, но Господу ще служим. Тогава Исус каза на людете: Вие сте свидетели против себе си, че си избрахте Господа, за да Му служите; (и те рекоха: Свидетели сме); сега, прочее, махнете чуждите богове, които са всред вас, и преклонете сърцата си към Господа Израилевия Бог. И людете казаха на Исуса: На Господа нашия Бог ще служим, и Неговия глас ще слушаме. И тъй, в същия ден Исус направи завет с людете, и им постави закон и постановление в Сихем. И Исус написа тия думи в книгата на Божия закон; и взе голям камък та го изправи там под дъба, който е близо при Господното светилище. И Исус каза на всичките люде: Ето тоя камък ще ни бъде за свидетел, защото той чу всичките думи, които Господ ни говори, и той ще ви бъде за свидетел, в случай, че се откажете от вашия Бог. Така Исус разпусна людете, <да отидат> всеки в наследството си. След това, Господният слуга Исус Навиевият син, умря на възраст сто и десет години. И погребаха го в предела на наследството му в Тамнат-сарах, който е в хълмистата земя на Ефрема, на север от хълма Гаас. И Израил служи на Господа през всичките дни на Исуса, и през всичките дни на старейшините, които преживяха Исуса, и които знаеха всичките дела, които Господ бе извършил за Израиля. И в Сихем погребаха Иосифовите кости, които израилтяните изнесоха из Египет, в местността на нивата, която Яков купи за сто сребърника от синовете на Емора, Сихемовия баща; и тя стана наследство на Иосифовите потомци. И Елеазар Аароновият син умря; и погребаха го на хълма на сина му Финеес, който му бе даден в хълмистата земя на Ефрема.