Йов 21:1-34

Тогава Иов в отговор рече: Слушайте внимателно говоренето ми, И с това ме утешавайте. Потърпете ме, и аз ще говоря; А след като изговоря, присмивайте се. За човека ли се оплаквам аз? А как да се не утесни духът ми? Погледнете на мене и почудете се, И турете ръка на устата си. Само да си наумя <тия въпроси> ужасявам се, И трепет обзема снагата ми. Защо живеят нечестивите, Остаряват, даже стават и много силни. Чадата им се утвърждават заедно с тях пред лицето им, И внуците им пред очите им. Домовете им са свободни от страх; И Божията тояга не е върху тях. Говедата им се гонят и не напразно; Юницата им се тели, и не помята, Пущат чадата си като овце; И децата им скачат. Пеят при <музиката на> тъпанчето и арфата, И веселят се при звука на свирката. Прекарват дните си в благополучие; И в една минута слизат в гроба. Все пак казват Богу: Оттегли се от нас, Защото не искаме да знаем пътищата Ти. Що е Всемогъщият та да Му служим? И какво се ползуваме като Го призоваваме? Ето, щастието им не е в тяхна ръка; Далеч да бъде от мене мъдруването на нечестивите! Колко често изгасва светилникът на нечестивите, И дохожда бедствието им върху тях! <Бог им> разпределя болезни в гнева Си. Те са като плява пред вятъра, И като прах от плява, който вихрушката отвява. <Думате>: Бог пази наказанието на тяхното беззаконие за чадата им. <По-добре> нека въздаде на сами тях, за да го усещат; Собствените им очи нека видят гибелта им, И сами те нека пият от гнева на Всемогъщия. Защото какво наслаждение от дома си има <нечестивият> след себе си, Когато се преполови числото на месеците му? Ще научи ли някой Бога на знание, Тъй като Той съди високите? Един умира в пълно благополучие, Като е във всичко охолен и спокоен; Ребрата му са покрити с тлъстина, И костите му са напоени с мозък. А друг умира в душевна горест, Като никога не е ял с весело сърце. Заедно лежат в пръстта, И червеи ги покриват. Ето, зная мислите ви И хитруванията ви за съсипването ми. Защото думате: Где е къщата на княза? И где е шатърът, гдето живееха нечестивите? Не сте ли попитали минаващите през пътя? И не разбирате ли бележитите им <примери>, - Че нечестивият се пази за ден на погибел, И че в ден на гняв ще бъде закаран? Кой ще изяви пред лицето му неговия път? И кой ще му въздаде за онова, което е сторил? Но и той ще бъде донесен в гроба, И ще пази над гробницата <си>. Буците на долината ще му бъдат леки; И всеки човек ще отиде подир него, Както безбройни са отишли преди него. Как, прочее, ми давате празни утешения, Тъй като в отговорите ви остава <само> лъжа?