Подир това имаше юдейски празник, и Исус влезе в Ерусалим. А в Ерусалим, близо до овчата <порта>, се намира къпалня, наречена по еврейски Витесда, която има пет преддверия. В тях лежаха множество болни, слепи, куци и изсъхнали, [които чакаха да се раздвижи водата. Защото от време на време ангел слизаше в къпалнята и размътваше водата; а който пръв влизаше след раздвижването на водата оздравяваше от каквато болест и да беше болен]. И там имаше един човек болен от тридесет и осем години. Исус, като го видя да лежи, и узна, че от дълго време вече <боледувал>, каза му: Искаш ли да оздравееш? Болният Му отговори: Господине, нямам човек да ме спусне в къпалнята, когато се раздвижи водата, но докато дойда аз, друг слиза преди мене. Исус му казва: Стани, дигни постелката си и ходи. И на часа човекът оздравя, дигна постелката си, и започна да ходи. А тоя ден беше събота. Затова юдеите казаха на изцеления: Събота е, и не ти е позволено да дигнеш постелката си.
Но той им отговори: Онзи, Който ме изцели, Той ми рече: Дигни постелката си и ходи? Попитаха го: Кой човек ти рече: Дигни постелката си и ходи? А изцеленият не знаеше Кой е; защото Исус беше се изплъзнал оттам, тъй като имаше множество народ на това място. По-после Исус го намери в храма и му рече: Ето, ти си здрав; не съгрешавай вече, за да те не сполети нещо по-лошо. Човекът отиде и извести на юдеите, че Исус е, Който го изцели. И затова юдеите гонеха Исуса, защото вършеше тия неща в събота. А Исус им отговори: Отец Ми работи до сега, и Аз работя.
Затова юдеите искаха още повече да го убият; защото не само нарушаваше съботата, но и правеше Бога Свой Отец, и <така> правеше Себе Си равен на Бога. Затова Исус им рече: Истина, истина ви казвам, не може Синът да върши от само Себе Си нищо, освен това, което вижда да върши Отец; понеже каквото върши Той, подобно и Синът го върши. Защото Отец люби Сина, и Му показва все що върши сам; ще Му показва и от тия по-големи работи, за да се чудите вие. Понеже както Отец възкресява мъртвите и ги съживява, така и Синът съживява, тия които иска. Защото, нито Отец не съди никого, но е дал на Сина да съди всички, за да почитат всички Сина, както почитат Отца. Който не почита Сина, не почита Отца, Който Го е пратил. Истина, истина ви казвам, който слуша Моето учение, и вярва в Този, Който Ме е пратил, има вечен живот, и няма да дойде на съд, но е преминал от смъртта в живота. Истина, истина ви казвам, иде час, и сега е, когато мъртвите ще чуят гласа на Божия Син, и които го чуят ще живеят. Защото, както Отец има живот в Себе Си, също така е дал и на Сина да има живот в Себе Си; и дал Му е власт да извършва съдба, защото е Човешкият Син. Недейте се чуди на това; защото иде час, когато всички, които са в гробовете, ще чуят гласа Му, и ще излязат; ония, които са вършили добро, ще възкръснат за живот, а които са вършили зло, ще възкръснат за осъждане. Аз не мога да върша нищо от Себе Си; съдя както чуя; и съдбата Ми е справедлива, защото не искам Моята воля, но волята на Онзи, Който Ме е пратил.