Йоан 4
4
1Прочее, Когато Господ узна, че фарисеите чули, какво Исус придобивал и кръщавал повече ученици от Иоана, 2(не че сам Исус кръщаваше, а учениците Му), 3напусна Юдея и отиде пак в Галилея. 4И трябваше да мине през Самария. 5И така, дойде в един самарийски град наречен Сихар, близо до землището, което Яков даде на сина си Иосифа. 6Там беше Якововият кладенец {Гръцки: Извор.}. Исус, прочее, уморен от пътуване, седеше така на кладенеца. Беше около шестият час. 7Дохожда една самарянка да си начерпи вода. Казва й Исус: Дай Ми да пия. 8(Защото учениците Му бяха отишли в града да купят храна). 9Впрочем, самарянката му казва: Как Ти, Който си юдеин, искаш вода от мене, която съм самарянка? (Защото юдеите не се сношават със самаряните). 10Исус в отговор й каза: Ако би знаела Божия дар, и Кой е Онзи, Който ти казва: Дай Ми да пия, ти би поискала от Него и Той би ти дал жива {Текуща.} вода? 11Казва Му жената: Господине, нито почерпало имаш, и кладенецът е дълбок; тогава отгде имаш живата вода? 12Нима си по-голям от баща ни Якова, който ни е дал кладенеца, и сам той е пил от него, и чадата му, и добитъкът му? 13Исус в отговор й каза: Всеки, който пие от тая вода, пак ще ожаднее; 14а който пие от водата, която Аз ще му дам, няма да ожаднее до века; но водата, която ще му дам, ще стане в него извор на вода, която извира за вечен живот. 15Казва Му жената: Господине, дай ми тая вода, за да не ожаднявам нито да извървявам толкова път до тук да изваждам. 16Казва й Исус: Иди, повикай мъжа си и дойди тука. 17В отговор жената Му каза: Нямам мъж. Казва й Исус: Право каза, че нямаш мъж; 18защото петима мъже си водила, и този, който сега имаш не ти е мъж. Това си право казала. 19Казва Му жената: Господине, виждам, че Ти си пророк. 20Нашите бащи в тоя хълм са се покланяли; а вие казвате, че в Ерусалим е мястото гдето трябва да се покланяме. 21Казва й Исус: Жено вярвай Ме, че иде час, когато нито <само> в тоя хълм, нито в Ерусалим ще се покланяте на Отца. 22Вие се покланяте на онова, което не знаете; ние се покланяме на онова, което знаем; защото спасението е от юдеите. 23Но иде час, и сега е, когато истинските поклонници ще се покланят на Отца с дух и истина; защото такива иска Отец да бъдат поклонниците Му. 24Бог е дух; и ония, които Му се покланят, с дух и истина трябва да се покланят. 25Казва Му жената: Зная, че ще дойде Месия (който се нарича Христос); Той, когато дойде, ще ни яви всичко. 26Казва й Исус: Аз, Който се разговарям с тебе съм <Месия>. 27В това време дойдоха учениците Му, и се почудиха, че се разговаря с жена; но никой не рече: Какво търсиш? или: Защо разговаряш с нея?
28Тогава жената остави стомната си, отиде в града и каза на хората: 29Дойдете да видите човек, който ми казва всичко, което съм сторила. Да не би Той да е Христос? 30Те излязоха от града и отиваха към Него. 31Между това учениците молеха <Исуса>, казвайки: Учителю, яж.
32А Той им рече: Аз имам храна да ям, за която вие не знаете. 33Затова учениците думаха помежду си: Да не би някой да Му е донесъл <нещо> за ядене? 34Казва им Исус: Моята храна е да върша волята на Онзи, Който ме е пратил, и да върша Неговата работа. 35Не казвате ли: Още четири месеца и жетвата ще дойде? Ето, казвам ви, подигнете очите си и вижте, че нивите са вече бели за жетва. 36Който жъне получава заплата, и събира плод за вечен живот, за да се радват заедно и който сее и който жъне. 37Защото в това отношение истинна е думата, че един сее, а друг жъне. 38Аз ви пратих да жънете това, за което не сте се трудили; други се трудиха, а вие влязохте в< наследството на> техния труд. 39И от тоя град много самаряни повярваха в Него поради думата на жената, която свидетелствуваше: Той ми каза всичко, което съм сторила.
40И тъй, когато дойдоха самаряните при Него, помолиха Го да остане при тях; и преседя там два дни. 41И още мнозина повярваха поради Неговото учение; 42и на жената казаха: Ние вярваме, не вече поради твоето говорене, понеже сами чухме и знаем, че Той е наистина Христос Спасителят на света. 43След два дни Той излезе от там и <отиде> в Галилея.
44Защото сам Исус заяви, че пророк няма почит в родината си. 45И тъй, когато дойде в Галилея, галилеяните Го приеха, като бяха видели всичко що стори в Ерусалим на празника; защото и те бяха отишли на празника. 46Прочее, <Исус> пак дойде в Кана Галилейска, гдето беше превърнал водата на вино. И имаше един царски чиновник, чийто син бе болен в Капернаум. 47Той, като чу, че Исус дошъл от Юдея в Галилея отиде при Него и <Го> помоли да слезе и да изцели сина му, защото беше на умиране. 48Тогава Исус му рече: Ако не видите знамения и чудеса никак няма да повярвате. 49Царският чиновник Му каза: Господине, слез докле не е умряло детенцето ми. 50Каза му Исус: Иди си; син ти е жив. Човекът повярва думата, която му рече Исус, и си отиде. 51И когато той вече слизаше <към дома си>, слугите му го срещнаха и казаха, че син му е жив. 52А той ги попита в кой час му стана по-леко. Те му казаха: В седмия час треската го остави. 53И така бащата разбра, че <това е станало> в същия час, когато Исус му рече: Син ти е жив. И повярва той и целият му дом. 54Това второ знамение извърши Исус, като дойде пак из Юдея в Галилея.
Избрани в момента:
Йоан 4: BG1940
Маркирай стих
Споделяне
Копиране
Искате ли вашите акценти да бъдат запазени на всички ваши устройства? Регистрирайте се или влезте
Bibliata.com