Като изговори това, Исус излезе с учениците Си отвъд потока Кедрон, гдето имаше градина, в която влезе Той и учениците Му. А и Юда, който Го предаваше, знаеше това място; защото Исус често се събираше там с учениците Си. И тъй, Юда като взе една чета войници и служители от главните свещеници и фарисеите, дойде там с фенери, факли и оръжия. А Исус като знаеше всичко, което щеше да Го сполети, излезе и им рече: Кого търсите? Отговориха Му: Исуса Назарянина. Исус им каза: Аз съм. С тях стоеше и Юда, който Го предаваше. И когато им каза: Аз съм, те се дръпнаха назад и паднаха на земята. Пак ги попита: Кого търсите? А те рекоха: Исуса Назарянина. Исус отговори: Рекох ви, че съм Аз; прочее, ако Мене търсите оставете тия да си отидат; (за да се изпълни думата казана от Него: От тия, които си Ми дал, ни един не изгубих). А Симон Петър, като имаше нож, измъкна го, удари слугата на първосвещеника, и му отсече дясното ухо; а името на слугата беше Малх. Тогава Исус рече на Петра: Тури ножа в ножницата. Чашата, която Ми даде Отец, да я не пия ли? И тъй, четата, хилядникът и юдейските служители хванаха Исуса и Го вързаха. И заведоха Го първо при Анна; защото той беше тъст на Каиафа, който беше първосвещеник през тая година. А Каиафа, беше онзи, който беше съветвал юдеите, че е по-добре един човек да загине за людете. И подир Исуса вървяха Симон Петър и един друг ученик; и този ученик, като беше познат на първосвещеника, влезе с Исуса в двора на първосвещеника.
А Петър стоеше вън до вратата; и тъй другият ученик, който беше познат на първосвещеника, излезе та каза на вратарката и въведе Петра. И слугинята вратарка казва на Петра: И ти ли си от учениците на Този човек? Той казва: Не съм. А слугите и служителите бяха наклали огън, защото беше студено, и стояха та се грееха; а и Петър стоеше с тях и се грееше.