Йоан 11:17-44

И тъй, като дойде Исус, намери, че <Лазар> бил от четири дни в гроба. А Витания беше близо до Ерусалим, колкото петнадесет стадии; и мнозина от юдеите бяха при Марта и Мария да ги утешават за брат им. Марта, прочее, като чу, че идел Исус, отиде да Го посрещне; а Мария още седеше в къщи. Тогава Марта рече на Исуса: Господи, да беше Ти тука, не щеше да умре брат ми. Но и сега зная, че каквото и да поискаш от Бога, Бог ще Ти даде. Казва й Исус: Брат ти ще възкръсне. Казва Му Марта: Зная, че ще възкръсне във възкресението на последния ден. Исус й рече: Аз съм възкресението и живота; който вярва в Мене, ако и да умре, ще живее; и никой, който е жив и вярва в Мене, няма да умре до века. Вярваш ли това? Казва му: Да Господи, вярвам, че Ти си Христос, Божият Син, Който има да дойде на света. И като рече това, отиде да повика скришом сестра си Мария, казвайки: Учителят е дошъл и те вика. И тя, щом чу това, стана бързо и отиде при Него. Исус още не беше дошъл в селото, а беше на мястото, гдето Го посрещна Марта. А юдеите, които бяха с нея в къщи и я утешаваха, като видяха, че Мария стана бързо и излезе, отидоха подире й, като мислеха че отива на гроба да плаче там. И тъй, Мария, като дойде там гдето беше Исус и Го видя, падна пред нозете Му и рече Му: Господи, да беше Ти тука, нямаше да умре брат ми. Исус, като я видя, че плаче, и юдеите, които я придружаваха, че плачат, разтъжи се в духа си и се смути. И рече: Где го положихте? Казват Му: Господи, дойди и виж. Исус се просълзи. Затова юдеите думаха: Виж колко го е обичал! А някои от тях рекоха: Не можеше ли Този, Който отвори очите на слепеца, да направи така, че и този да не умре? Исус, прочее, като тъжеше пак в Себе Си, дохожда на гроба. Беше пещера, и на нея бе привален камък. Казва Исус: Отместете камъка. Марта, сестрата на умрелия, Му казва: Господи, смърди вече, защото е от четири дни в <гроба>. Казва й Исус: Не рекох ли ти, че ако повярваш ще видиш Божията слава? И тъй, отместиха камъка. А Исус подигна очи нагоре и рече: Отче, благодаря Ти, че Ме послуша. Аз знаех, че Ти винаги Ме слушаш; но това казах заради народа, който стои наоколо, за да повярват, че Ти си Ме пратил. Като каза това, извика със силен глас: Лазаре, излез вън! Умрелият излезе, с ръце и нозе повити в саван, и лицето му забрадено с кърпа. Исус им каза: Разповийте го и оставете го да си иде.