Исая 41:17-29

<Когато> сиромасите и немотните потърсят вода, А няма, и езикът им съхне от жажда, Аз Господ ще ги послушам, Аз Израилевият Бог няма да ги оставя. Ще отворя реки на голите височини, И извори всред долините; Ще обърна пустинята на водни езера, И сухата земя на водни извори. В пустинята ще насадя кедър, ситим, Митра и маслено дърво; В ненаселената земя ще поставя наедно елха, Явор и кипарис, За да видят и да знаят, Да разсъдят и да разберат всички, Че ръката Господна е направила това, И Светият Израилев го е създал. Представете делото си, казва Господ; Приведете силните си доказателства казва Якововият Цар. Нека ги приведат, и нека ни явят какво има да стане; Обяснете предишното, <кажете> какво е било, Та да приложим сърцата си в него и да узнаем сетнината му; Или известете ни бъдещето, Известете какво има да стане изпосле, За да познаем, че сте богове; Дори докарвайте <някакво> добро или <някакво> зло докарвайте, За да се ужасим като го видим всички. Ето, вие сте по-малко от нищо; И това, което вършите, по-малко от нищо; Мерзост е оня, който ви избира. Издигнах едного от север, и той е дошъл, - От изгрева на слънцето едного, който призовава Моето име; И ще нагази първенците като кал, Както грънчарят тъпче глината. Кой е изявил това от начало, за да знаем, И от преди време та да речем: <Той има право?> Напротив, няма някой да го е изявил, няма някой да го е казал, Няма някой да е чул думите ви. Пръв <Аз рекох> на Сиона: Ето <ги>! ето ги! И дадох на Ерусалим благовестител. Защото, когато прегледах, нямаше никой; Да! между тях нямаше съветник, Който да може да отговори дума, когато ги попитах. Ето, те всички са суета, Делата им са нищо, Излеяните им идоли са вятър и посрамление.