Исая 13:1-22

<Пророчество> за Вавилон наложено във видение на Исаия Амосовия син: - Дигнете знаме на гола планина, Извикайте с висок глас към тях, помахайте с ръка, За да влязат във вратите на благородните. Аз заповядах на посветените Си, Повиках още и силните Си, за <да извършат волята на> гнева Ми, - Да! ония, които се радват на Моето величие. Гласът върху планините на множество приличаше на голям народ! Шумен глас от царството на събраните народи! Господ на силите преглежда войнството Си за бой. Те идат от далечна страна, От небесните краища, Дори Господ и оръжията на негодуванието Му, За да погуби цялата земя. Лелекайте, защото денят Господен наближи, Ще дойде като погибел от Всемогъщия. Затова всичките ръце ще ослабват, И сърцето на всеки човек ще се стопи. Те ще се смутят; болки и скърби ще ги обземат; Ще бъдат в болки както жена, която ражда; Удивлявани ще гледат един на друг, - Лицата им лица на пламък. Ето денят Господен иде, Лют, с негодуване и пламенен гняв, За да запусти земята И да изтреби от нея грешните й, Защото небесните звезди и съзвездия Не ще дадат светенето си; Слънцето ще потъмнее при изгряването си, И луната не ще сияе със светлината си. Ще накажа света за злината <им>, И нечестивите за беззаконието им; Ще направя да престане големеенето на гордите, И ще смиря високоумието на страшните. Ще направя човек да е по-скъп от чистото злато, Да! хората <да са по-скъпи> от офирското злато. Затова ще разклатя небето, И земята от търсене ще се премести, При гнева на Господа на Силите, В деня на пламенната Му ярост. Те ще бъдат като гонена сърна, И като овце, които никой не събира; Ще се връщат всеки при людете си. И ще бягат всеки на земята си. Всеки, който се намери, ще бъде пронизан; И всичките заловени ще паднат под нож. Младенците им, тоже, ще бъдат смазани пред очите им; Къщите им ще бъдат ограбени и жените им изнасилвани. Ето, ще подбудя против тях мидяните, Които не ще считат среброто за нищо, А колкото за златото - няма да се наслаждават в него. Но <с> лъковете <си> ще смажат юношите; И не ще се смилят за плода на утробата, Окото им няма да пощади децата. И <с> Вавилон, славата на царствата, Красивият <град>, с който се гордеят халдеите, Ще бъде както, когато разори Бог Содома и Гомора: Никога няма да се насели, Нито ще бъде обитаван из род в род; Нито арабите ще разпъват шатрите си там, Нито овчари ще правят стадата си да почиват там. Но диви котки ще почиват там; Къщите им ще бъдат пълни с виещи животни; Камилоптици ще живеят там, И пръчове ще скачат там; Хиени ще вият в замъците им, И чакали в увеселителните <им> палати; И времето <да му стане това> скоро ще дойде, Дните му не ще се продължат.