С вяра Авраам послуша, когато бе повикан да излезе <и да отиде> на едно място, което щеше да получи в наследство, и излезе без да знае къде отива. С вяра се засели в обещаната земя като в чужда, и живееше в шатри, както и Исаак и Яков, наследниците заедно с него на същото обещание. Защото очакваше града, който има <вечни> основи, на който архитект и строител е Бог. С вяра и сама Сара доби сила да зачне в преминала възраст, понеже счете за верен Този, Който се бе обещал. Затова <само> от един човек, и той замъртвял, се народи <множество>, колкото небесните звезди и като крайморския пясък, който не може да се изброи. Всички тия умряха във вяра, тъй като не бяха получили <изпълнението на> обещанията; но ги видяха и поздравиха отдалеч, като изповядаха, че са чужденци и пришелци на земята. А ония, които говорят така, явно показват, че търсят <свое> отечество; и ако наистина, <така говорейки>, са имали в ума си онова <отечество>, от което бяха излезли, намерили биха случай да се върнат. Но на дело желаят едно по-добро <отечество>, сиреч, небесното; затова Бог не се срамува от тях да се нарече техен Бог, защото им е приготвил град. С вяра Авраам, когато го изпитваше Бог, принесе Исаака жертва, да! оня, който беше получил обещанията принасяше единородния си <син>, - оня, комуто беше казано: "По Исаака ще се наименува твоето потомство", като разсъди, че Бог може да възкресява и от мъртвите, - отгдето по един начин <на възкресение> го и получи назад. С вяра Исаак благослови Якова и Исава даже за бъдещите неща. С вяра Яков, на умиране, благослови всекиго от Иосифовите синове и поклони се <Богу подпирайки се> върху края на тоягата си. С вяра Иосиф, на умиране, спомена за излизането на израилтяните и даде поръчка за костите си.