Евреи 10:1-25

Защото законът, като съдържа <в себе си само> сянка на бъдещите добрини, а не самата същност на нещата, то <свещениците>, които непрестанно принасят всяка година същите жертви, никога не могат с <тях> да направят съвършени <в чистота> ония, които пристъпват <да жертвуват>. Другояче те биха престанали да ги принасят; защото жертвоприносителите, еднаж очистени, не биха имали вече никакво <изобличение на> съвестта за грехове. Но в тия <жертви> всяка година става спомен за греховете. Защото не е възможно кръв от юнци и от козли да отмахне грехове. Затова <Христос>, като влиза в света, казва: - "Жертва и принос не си поискал, Но приготвил си Ми тяло; Всеизгаряния и <приноси> за грях не Ти са угодни. Тогава рекох: Ето, дойдох, (В свитъка на книгата е писано за Мене), Да изпълня Твоята воля, о Боже" - Като казва първо: "Жертви и приноси и всеизгаряния и приноси за грях не си поискал, нито Ти са угодни", (които <впрочем> се принасят според закона), после казва: "Ето, дойдох да изпълня волята Ти". <Ще каже>: Той отмахва първото, за да постанови второто. С тая воля ние сме осветени чрез принасянето на Исус Христовото тяло веднъж за винаги. И всеки свещеник, като стои та служи всеки ден, принася много пъти същите жертви, които никога не могат да отмахнат грехове; но Той, като принесе една жертва за греховете, седна за винаги отдясно на Бога, та оттогава нататък чака, докле се положат враговете Му за Негово подножие. Защото с един принос Той е усъвършенствувал за винаги ония, които се освещават. А и Светият Дух ни свидетелствува <за това;> защото след като е казал: - Ето заветът, който ще направя с тях След ония дни, казва Господ: Ще положа законите Си в сърцата им, И ще ги напиша в умовете им", <прибавя:> "И греховете им и беззаконията им няма да помня вече". А гдето има прощение за тия неща, <там> вече няма принос за грях. И тъй, братя, като имаме чрез кръвта на Исуса дръзновение да влезем в светилището, през новия и живия път, който Той е открил за нас през завесата, сиреч, плътта Си, и <като имаме> велик Свещеник над Божия дом, нека пристъпваме с искрено сърце в пълна вяра, със сърца очистени от лукава съвест {Или: Поръсена от нечиста съвест.} и с тяло измито в чиста вода; нека държим непоколебимо надеждата, която изповядваме, защото е верен Оня, Който се е обещал; и нека се грижим един за друг, тъй щото да се поощряваме към любов и добри дела, като не преставаме да се събираме заедно, както някои имат обичай <да престават>, а да увещаваме <един друг>, и толкова повече, колкото виждате, че денят наближава.