Тогава Фараон каза на Иосифа: В съня си, ето, стоях край брега на Нил {Еврейски: реката.}.
И, ето, седем крави тлъсти и хубави излязоха из реката и пасяха в тръстиката. И, ето, след тях излязоха други седем крави, слаби, много грозни и мършави, каквито по грозота никога не съм видял в цялата Египетска земя. И мършавите, грозни крави изядоха първите седем тлъсти крави; но пак, като ги изядоха не се познаваше, че са ги изяли; но изгледът им беше тъй грозен, както и в началото. Тогава се пробудих. После видях в съня си; и, ето, седем класа пълни и добри израстнаха из едно стъбло. И, ето, след тях израснаха други седем класа, сухи, тънки и прегорели от източния вятър; тънките класове погълнаха седемте добри класове. И казах <съновидението> на влъхвите; но нямаше кой да ми го изтълкува. Тогава Иосиф каза на Фараона: Фараоновият сън е един; Бог е явил на Фараона това, което скоро ще направи.
Седемте добри крави са седем години; и седемте добри класове са седем години, сънят е един. А седемте мършави и грозни крави, които излязоха след тях, са седем години, както и седемте празни класове, прегорели от източния вятър; те ще бъдат седем години на глад. Това е, което казах на Фараона; Бог е явил на Фараона това, което скоро ще направи. Ето идат седем години на голямо плодородие по цялата Египетска земя. А след тях ще дойдат седем години на глад; всичкото плодородие ще се забрави в Египетската земя, защото гладът ще опустоши земята. Няма да се познае плодородието на земята, поради оня глад, който ще последва; защото ще бъде твърде тежък. А това, дето съновидението се повтори на Фараона два пъти, <означава>, че това е решено от Бога и, че Бог скоро ще го извърши. Прочее, нека потърси Фараон умен и мъдър човек и нека го постави над Египетската земя.
Нека стори Фараон <това> и нека постави надзиратели над земята; и в седемте плодородни години нека събере петата част от< произведенията> на Египетската земя. Нека съберат всичката храна на тия добри години, които идат; и събраното жито нека бъде под Фараоновата власт, за храна в градовете, и нека го пазят. И храната ще се запази за седемте гладни години, които ще настанат в Египетската земя, за да не се опустоши земята от глада. Това нещо беше угодно на Фараона и на всичките му слуги.
И Фараон каза на слугите си: Можем ли да намерим човек, като тоя, в когото има Божия Дух? Тогава Фараон каза на Иосифа: Понеже Бог ти откри всичко това, няма никой толкова умен и мъдър, колкото си ти. Ти ще бъдеш над дома ми, и всичките ми люде ще слушат твоите думи; само с престола аз ще бъда по-горен от тебе. Фараон още каза на Иосифа: Виж, поставям те над цялата Египетска земя. Тогава Фараон извади пръстена си от ръката си и го тури на Иосифовата ръка, облече го в дрехи от висон и окачи му златно огърлие на шията. После нареди да го возят на втората колесница, и викаха пред него: Коленичете! И така го постави над цялата Египетска земя. При това, Фараон каза на Иосифа: Аз съм владетел {Еврейски: Фараон}, но без тебе никой няма да дигне ръка или нога по цялата Египетска земя. И Фараон наименува Иосифа Цафнат-панеах {Т.е., Спасение на века} и даде му за жена Асенета, дъщеря на Илиополския жрец Потифер. След това, Иосиф излезе по обиколка из Египетската земя. Иосиф беше на тридесет години, когато стоя пред Египетския цар Фараон; и, като се отдалечи от лицето на Фараона, Иосиф обиколи цялата Египетска земя.
И през седемте години на плодородие земята роди преизобилно. И <Иосиф> събра всичката храна от тия седем години, които бяха <настанали> в Египетската земя, и тури храната в градовете; във <всеки> град прибра храната от околните му ниви. Иосиф събра жито твърде много, колкото морския пясък, така щото престана да го мери; защото беше без мяра. А преди да настъпят годините на глада, на Иосифа се родиха два сина, които му роди Асенета, дъщеря на Илиополския жрец Потифер. И Иосиф наименува първородния Манасия {Т.е., Забравяне.}, защото <си думаше:> Бог ме направи да забравя всичките си мъки и целия си бащин дом. А втория наименува Ефрем {Т.е., Плодовит.}, защото <си думаше>: Бог ме направи плодовит в земята на страданието ми. А като се изминаха седемте години на плодородие, които бяха <настанали> в Египетската земя
настъпиха седемте години на глад, според както Иосиф бе казал; и настана глад по всичките земи, а по цялата Египетска земя имаше хляб. Защото, когато огладня цялата Египетска земя, и людете извикаха към Фараона за хляб, Фараон рече на всичките египтяни: Идете при Иосифа, и каквото ви каже, сторете. (А гладът беше по цялото лице на земята). Иосиф, прочее, отвори всичките житници и продаваше на египтяните, защото гладът се усилваше по Египетската земя. И <от> всички страни дохождаха в Египет при Иосифа да купят жито, понеже гладът се усилваше по цялата земя.
Приложение Библията
Bible App for Kids
