Битие 37:19-36

Рекоха си един на друг: Ето иде тоя съновидец. Елате сега, да го убием и да го хвърлим в един от тия ровове; па ще кажем: Лют звяр го е изял; и ще видим какво ще излезе от сънищата му. Но Рувим, като чу това, избави го от ръката им и рече: Да не го убиваме. Рече им още Рувим: Не проливайте кръв, хвърлете го в тоя ров, който е в пустинята, но ръка да не дигнете на него; <каза така>, за да го избави от ръката им и да го върне на баща му. И когато дойде Иосиф при братята си, съблякоха от Иосифа дрешката му, шарената дрешка, която носеше. Тогава го взеха и го хвърлиха в рова; а ровът беше празен, нямаше вода. После, като бяха седнали да ядат хляб, подигнаха очи и видяха, ето, един керван исмаиляни идеше от Галаад, с камилите си натоварени с аромати, балсам и смирна, и отиваха да ги закарат в Египет. Тогава Юда рече на братята си: Каква полза ако убием брата си и скрием кръвта му? Елате да го продадем на исмаиляните; да не туряме ръка на него, защото е наш брат, наша плът. И братята му го послушаха. И като минаваха мадиамските търговци, извлякоха и извадиха Иосифа из рова и продадоха Иосифа на исмаиляните за двадесет сребърника; а те заведоха Иосифа в Египет. А Рувим се върна при рова, и, ето, Иосиф не беше в рова. И раздра дрехите си. И върна се при братята си та рече: Няма детето; а аз, аз къде да се дяна? Тогава взеха Иосифовата дрешка, заклаха козел и, като натопиха дрешката в кръвта, изпратиха шарената дрешка да я занесат на баща им, като рекоха: Намерихме това; познай сега дали е дрешката на сина ти, или не. И той я позна и рече: Това е дрешката на сина ми; лют звяр го е изял; несъмнено Иосиф е разкъсан. И Яков раздра дрехите си, тури вретище около кръста си и оплаква сина си за дълго време. И всичките му синове, и всичките му дъщери станаха, за да го утешават; но той не искаше да се утеши, защото казваше: С жалеене ще сляза при сина си в гроба. И баща му го оплакваше. А мадиамците продадоха <Иосифа> в Египет на Петефрия, Фараонов придворен, началник на телохранителите.