Битие 27:1-29

Когато остаря Исаак и очите му ослабнаха, та не можеше да види, повика по-големия си син Исав и му рече: Синко. А той му рече: Ето ме. Тогава той каза: Виж сега, аз вече остарях; не зная кой ден ще умра; вземи прочее, още сега оръжията си, тула си и лъка си, излез на полето и улови ми лов, та ми сготви вкусно ястие, каквото аз обичам и донеси ми да ям, за да те благослови душата ми преди да умра. А Ревека чу, когато говореше Исаак на сина си Исава. И Исав отиде на полето да улови лов и го донесе. Тогава Ревека продума на сина си Якова, казвайки: Виж, аз чух баща ти да говори на брата ти с тия думи: Донеси ми лов и сготви ми вкусно ястие, за да ям и да те благословя пред Господа преди да умра. Сега, прочее, синко, каквото ти поръчам, послушай думите ми. Иди още сега в стадото и донеси ми от там две добри ярета и аз ще сготвя вкусно ястие за баща ти, каквото той обича; и ти ще го принесеш на баща си да яде, за да те благослови преди да умре. Но Яков рече на майка си Ревека: Виж брат ми Исав е космат, а аз съм гладък. Може би ще ме попипа баща ми, и аз ще се явя пред него като измамник, та ще навлека на себе си проклятие, а не благословение. А майка му рече: Нека твоето проклятие падне върху мене, синко; само послушай думите ми, и иди та ми ги донеси. И тъй, той отиде, взе ги и ги донесе на майка си; и майка му сготви вкусно ястие, каквото баща му обичаше. После Ревека взе по-добрите дрехи на по-стария си син Исава, които се намираха в къщи при нея и с тях облече по-младия си син Якова. И зави ръцете му и гладкото на шията му с ярешките кожи. Тогава даде в ръцете на сина си Якова вкусното ястие и хляба, който бе приготвила. И тъй, той отиде при баща си и рече: Тате. А Исаак рече: Ето ме; кой си ти, синко? И Яков рече на баща си: Аз съм първородният ти Исав; сторих каквото ми поръча; стани, моля ти се, седни и яж от лова ми, за да ме благослови душата ти. Но Исаак рече на сина си: Как стана, синко, че го намери толкова скоро? А той рече: Защото Господ, твоят Бог ми даде добър успех. Тогава Исаак рече на Якова: Моля, синко, приближи се, за да те попипам да ли си същият ми син Исав, или не. И приближи се Яков при баща си Исаака; и той, като го попипа, рече: Гласът е глас Яковов, а ръцете са ръце Исавови. И не го позна, защото ръцете му бяха космати, като ръцете на брата му Исава; и благослови го. И каза: Ти ли си същият ми син Исав? А той рече: Аз. Тогава каза: Принеси ми и ще ям от лова на сина си, за да те благослови душата ми. И принесе му, та яде; донесе му и вино, та пи. А баща му Исаак му рече: Приближи се сега и целуни ме, синко. И той се приближи та го целуна; и <Исаак> помириса дъха на облеклото му, и го благослови, казвайки: - Ето, дъхът на сина ми Е като дъх на поле, което е благословил Господ. Бог да ти даде от росата на небето, И от тлъстината на земята, И изобилие на жито и на вино. Племена да ти слугуват И народи да ти се покланят; Бъди господар на братята си, И да ти се покланят синовете на майка ти. Проклет всеки, който те кълне, И благословен всеки, който те благославя.