Битие 26:17-35

Затова Исаак си отиде от там, разпъна шатрите си в Герарската долина и там живееше. А Исаак изкопа наново водните кладенци, които бяха изкопани в дните на баща му Авраама, (защото филистимците ги бяха затрупали след Авраамовата смърт) и нарече ги по имената, с които баща му беше ги нарекъл. И Исааковите слуги копаха в долината и намериха там кладенец с текуща вода. Но Герарските говедари се караха с Исааковите говедари, казвайки: Наша е водата: затова <Исаак> нарече кладенеца Есен {Т.е., Каране.}, понеже се караха за него. После изкопаха друг кладенец, но и за него се караха; затова го нарече Ситна {Т.е., Вражда.}. Тогава той се премести от там и изкопа друг кладенец, и за него не се караха; и нарече го Роовот {Т.е., Широта.}, като думаше: Защото сега Господ ни даде пространно място, и ние ще се наплодим в тая земя. От там отиде във Вирсавее. И Господ му се яви през същата нощ и рече: Аз съм Бог на баща ти Авраама; не бой се, защото Аз съм с тебе, ще те благословя и ще умножа твоето потомство, заради слугата Ми Авраама. И той издигна там олтар и призва Господното Име; разпъна и шатъра си там, и там Исааковите слуги изкопаха кладенец. Тогава Авимелех отиде при него от Герар с приятеля си Охозата {В изданието от 1940 г. - Оховата, вероятно печатна грешка.} и военачалника си Фихола. И Исаак им рече: Защо сте дошли при мене, като ме мразите и ме изпъдихте изпомежду си? А те казаха: Видяхме явно, че Господ е с тебе, и си рекохме: Нека се положи клетва между нас, между нас и тебе, и нека направим договор с тебе, че няма да ни сториш зло, както и ние не те докачихме, и както само добро ти правихме и те изпратихме с мир. Сега <виждаме, че> ти си благословеният от Господа. Тогава <Исаак> им даде угощение и те ядоха и пиха. На сутринта станаха рано и се заклеха един за друг; после Исаак ги изпрати, и те си отидоха от него с мир. И в същия ден Исааковите слуги дойдоха и му известиха за кладенеца, който бяха изкопали, и му рекоха: Намерихме вода. И нарече го Савее; от това името на града е Вирсавее до днес. А когато Исав беше на четиридесет години взе за жена Юдита, дъщеря на хетееца Веири, и Васемата, дъщеря на хетееца Елон. Те бяха горчивина за душата на Исаака и Ревека.