Галатяни 2:1-5

Тогава след четиринадесет години, пак възлязох в Ерусалим с Варнава, като взех със себе си и Тита. (А възлязох по откровение). И изложих пред <братята> благовестието, което проповядвам между езичниците, но частно пред по-именитите <от тях>, да не би напразно да тичам или да съм тичал. Но даже Тит, който бе с мене, ако и да беше грък, не бе принуден да се обреже; и то поради лъжебратята, които бяха се вмъкнали да съгледват свободата, която имаме в Христа Исуса, за да ни поробят; на които, ни за час не отстъпихме да им се покорим, за да пребъде с вас истината на благовестието.