Изход 2:1-15

В това време отиде някой си човек от Левиевия дом та взе за жена една от Левиевите жени. И жената зачна и роди син; и като видя, че беше красиво дете, кри го за три месеца. Но понеже не можеше вече да го крие, взе му рогозен ковчежец и намаза го със смола и катран, тури детето в него и го положи в тръстиката при брега на реката. А сестра му стоеше отдалеч, за да види какво ще му се случи. И Фараоновата дъщеря слезе да се окъпе в реката, а слугините й ходеха по брега на реката; и когато съгледа ковчежеца в тръстиката, тя прати слугинята си да го донесе. Като го отвори, видя детето, и, ето, малкото плачеше; и пожали го и каза: От еврейските деца е това. Тогава сестра му рече на Фараоновата дъщеря: Да отида ли да ти повикам доилка от еврейките, за да ти дои детето? И Фараоновата дъщеря й рече: Иди. И тъй, момичето отиде та повика майката на детето. И Фараоновата дъщеря й рече: Вземи това дете та ми го отдой, и аз ще ти заплатя. И жената взе детето и го доеше. А когато порасна детето, донесе го на Фараоновата дъщеря, и то стана неин син. И наименува го Моисей {Т. е., Извлечен из вода.}: Понеже, каза тя, извлякох го от водата. А във времето когато Моисей порасна, излезе при братята си и гледаше теглилата им. И видя някой си египтянин, че биеше един евреин, един от братята му; и като поразгледа насам натам и видя, че няма никой, уби египтянина и го скри в пясъка. Излезе и на другия ден, и ето, двама евреи се спречкаха; и каза на обидника: Защо биеш другаря си? А той рече: Кой те постави началник и съдия над нас? Искаш ли и мене да убиеш, както уби египтянина? Тогава Моисей се уплаши и си каза: Явно е, че това нещо стана известно. А като чу това Фараон, търсеше <случай> да убие Моисея; но Моисей побягна от Фараоновото лице и се засели в Мадиамската земя. И седна до един кладенец.