Тогава запяха Моисей и израилтяните тая песен Господу, като говориха с тия думи: - Ще пея Господу, защото славно възтържествува; Коня и ездача му хвърли в морето. Господ е сила моя, песен моя. И стана ми Спасител; Той ми е Бог, и ще Го прославя, Бащиният ми Бог, и ще Го превъзвиша. Господ е силен Воевател; Името Му е Иеова. Колесниците Фараонови и войската му хвърли в морето; Отборните му полководци потънаха в Червеното море. Дълбочините ги покриха Като камък слязоха в бездните. Десницата Ти, Господи, се прослави в сила; Десницата Ти, Господи, смаза неприятеля. С превъзходното Си величие изтребил си противниците Си; Пратил си гнева Си, и пояде ги като слама. От духането на ноздрите Ти водите се струпаха на куп, Вълните застанаха като грамада. Бездните се сгъстиха всред морето. Неприятелят рече: Ще погна, ще стигна, ще разделя користите; Похотта ми ще се насити върху тях; Ще изтръгна ножа си, ръката ми ще ги погуби. Подухнал си с вятъра Си, и морето ги покри; Потънаха като олово в силните води. Кой е подобен на Тебе, Господи, между боговете? Кой е подобен на Тебе, славен в светост, Дивен та да Те възпяват, правещ чудеса? Прострял си десницата Си, И земята ги погълна. С милостта Си водил си людете, които си откупил; Упътил си ги със силата Си към светото Си обиталище. Племената ще чуят и ще затреперят; Ужас ще обладае филистимските жители, Тогава ще се уплашат едомските началници; Трепет ще обземе моавските силни; Всичките жители на Ханаан ще се стопят. Страх и трепет ще нападне на тях; Чрез великата Ти мишца ще станат неподвижни като камък. Догде заминат людете ти, Господи, Догде заминат людете, които си придобил. Ще ги въведеш и насадиш в хълма - Твоето наследство, На мястото, Господи, което си приготвил за Свое обиталище, В светилището, Господи, което ръцете Ти утвърдиха. Господ ще царува до вечни векове. Защото, като бяха влезли в морето Фараоновите коне с колесниците му и с конниците му, Господ беше повърнал върху тях водите на морето; а израилтяните бяха преминали през сред морето по сухо. Тогава пророчицата Мариам, Аароновата сестра, взе в ръката си тъпанче, и всичките жени излязоха подир нея с тъпанчета и хороиграния,
а Мариам им пееше ответно: Пейте Господу, защото славно възтържествува; Коня и ездача му хвърли в морето.