Изход 14:5-31

А когато се извести на египетския цар, че побягнаха людете, сърцето на Фараона и на слугите му се обърна против людете, и рекоха: Какво е това що сторихме, гдето пуснахме Израиля да не ни работи вече? Затова, <Фараон> впрегна колесницата си и събра людете си при себе си; взе и шестстотин отборни колесници, дори всичките египетски колесници, с началници над всичките. И Господ закорави сърцето на египетския цар Фараон, така че той погна отдире израилтяните. (защото израилтяните бяха излезли с издигната ръка), и египтяните се спуснаха подир тях, - всичките коне и колесници на Фараона, конниците му и войската му, - и настигнаха ги разположени на стан близо до морето, пред Пиаирот, срещу Веелсефон. А когато се приближи Фараон, израилтяните подигнаха очи, и, ето, египтяните идеха подир тях; и израилтяните, твърде много уплашени, извикаха към Господа. И рекоха на Моисея: Понеже нямаше гробища в Египет, затова ли ни изведе да умрем в пустинята? Защо постъпи така, та ни изведе от Египет? Не е ли това, каквото ти казвахме в Египет, като рекохме: Остави ни; нека работим на египтяните? Защото по-добре би било за нас да работим на египтяните, отколкото да измрем в пустинята. А Моисей каза на людете: Не бойте се; стойте и гледайте избавлението, което Господ ще извърши за вас днес; защото колкото за египтяните, които видяхте днес, няма да ги видите вече до века. Господ ще воюва за вас, а вие ще останете мирни. Тогава рече Господ на Моисея: Защо викаш към Мене? Кажи на израилтяните да вървят напред. А ти дигни жезъла си и простри ръката си над морето та го раздели, и израилтяните ще преминат през морето по сухо. И Аз, ето, ще закоравя сърцето на египтяните, та ще влязат подир тях; и ще се прославя над Фараона, над цялата му войска, над колесниците му и над конниците му. И когато се прославя над Фараона, над колесниците му и над конниците му, египтяните ще познаят, че Аз съм Господ. Тогава ангелът Божий, който вървеше пред Израилевото множество, се дигна та дойде отдире им; дигна се облачният стълб отпреде им та застана отдире им, и дойде между Египетското множество и Израилевото; <на едните> беше тъмен облак, а на другите светеше през нощта, така щото едните не се приближиха до другите през цялата нощ. Моисей, прочее, простря ръката си над морето; и Господ направи да се оттегля морето цялата оная нощ от силен източен вятър та се пресуши морето и водите се раздвоиха. Така израилтяните влязоха всред морето по сухо; и водите бяха за тях преграда от дясната и от лявата им страна. А египтяните, всичките коне на Фараона, колесниците му и конниците му, - като ги погнаха влязоха подир тях всред морето. Но в утринната стража Господ погледна от огнения и облачния стълб на египетската войска и смути войската на египтяните; Той извади колелата от колесниците им та те се теглеха мъчно, така щото египтяните рекоха: Да бягаме от Израиля, защото Иеова воюва за тях против египтяните. Тогава Господ рече на Моисея: Простри ръката си над морето, за да се върнат водите върху египтяните, върху колесниците им и върху конниците им. И тъй, Моисей простря ръката си над морето; и около зори морето се върна на мястото си; а като бягаха египтяните пред него, Господ изтърси египтяните всред морето. Защото водите се върнаха и покриха колесниците, конниците и цялата Фараонова войска, която беше влязла подир тях в морето; не остана ни един от тях. А израилтяните минаха презсред морето по сухо; и водите бяха за тях преграда от дясната и от лявата им страна. Така в оня ден Господ избави Израиля от ръката на египтяните; и Израил видя египтяните мъртви по морския бряг. Израил видя онова велико дело, което Господ извърши над египтяните; и людете се убояха от Господа, и повярваха в Господа и слугата Му Моисея.