Данаил 6:6-12

Прочее, тия князе и сатрапи се събраха при царя и му рекоха така: Царю Дарие, да си жив до века! Всичките князе на царството, наместниците и сатрапите, съветниците и управителите като се съветваха <решиха да поискат> <от> царя да издаде указ и да обяви строга забрана, че който, до тридесет дни, би отправил някаква просба до кой да било бог или човек, освен до тебе, царю, той да се хвърли в рова на лъвовете. Сега, царю, утвърди забраната и подпиши писмената< й> <форма> за да не се измени, според закона на мидяните и персите, който не се изменява. Затова цар Дарий подписа писмената забрана. А Даниил, щом се научи, че била подписана <писмената> забрана, влезе у дома си, и, като държеше прозорците на стаята си отворени към Ерусалим, падаше на колената си три пъти на ден, молещ се и благодарящ пред своя Бог, както правеше по-напред. Тогава ония човеци се събраха и намериха, че Даниил отправяше просба и се молеше пред своя Бог. Затова приближиха се и говориха пред царя за царската забрана, <като рекоха>: Не подписа ли ти забрана, че всеки човек, който до тридесет дни би отправил просба до кой да било бог или човек освен до тебе, царю, ще се хвърли в рова на лъвовете? Царят в отговор рече: Това е вярно, според закона на мидяните и персите, който не се изменява.