Данаил 4:1-18

Цар Навуходоносор към всичките племена, народи и езици, които живеят по цял свят: Мир да ви се умножи! Видя ми се за добре да оповестя знаменията и чудесата, които ми направи всевишният Бог. Колко са велики Неговите знамения! И колко могъщи са чудесата Му! Неговото царство е вечно царство, и Неговото владичество из род в род. Аз Навуходоносор, като бях спокоен у дома си и благополучен в палата си, видях сън, който ме уплаши; и размишленията ми на леглото ми и виденията на главата ми ме смутиха. Затова издадох указ да се въведат пред мене всичките вавилонски мъдреци за да ми явят значението на съня. Тогава влязоха врачовете, вражарите, халдейците и астролозите, и аз разказах съня си пред тях; но <не можаха> да ми явят значението му. А най-после дойде пред мене Даниил, чието име бе Валтасасар, по името на моя Бог, и в когото е духът на светите богове; и аз разказах съня пред него, като рекох: Валтасаре, началниче на врачовете, понеже узнах, че духът на светите богове е в тебе, и никаква тайна не е мъчна за тебе, обясни ми виденията на съня, който видях, и кажи ми значението му. Ето какви бяха виденията на главата ми и на леглото ми: Гледах и ето дърво всред света, на което височината бе голяма. Това дърво стана голямо и яко, височината му стигаше до небето, и то се виждаше до краищата на целия свят. Листата му бяха хубави, плодът му изобилен, и в него имаше храна за всички; под сянката му почиваха полските животни, и на клоновете му обитаваха небесните птици, и от него се хранеше всяка твар. Видях във виденията на главата си на леглото си, и ето, един свет страж слезе от небето и извика със силен глас, казвайки така: Отсечете дървото и изсечете клоновете му; отърсете листата му и разпръснете плода му; нека бягат животните изпод него, и птиците от клоновете му; обаче оставете в земята пъна с корените му всред полската трева, и то с железен и меден обръч <наоколо>, и нека се мокри с небесната роса, и участта му нека бъде с животните в тревата на земята; нека се измени човешкото му сърце, и нека му се даде животинско сърце; и <така> нека минат над него седем времена. Тая присъда е по заповед от стражите, и делото на думата на светите, за да знаят живите, че Всевишният владее над царството на човеците, дава го комуто ще, и поставя над него най-нищожния измежду човеците. Тоя сън видях аз цар Навуходоносор, и ти, Валтасасаре, кажи значението му; защото ни един от мъдреците на царството ми не може да ми яви значението; а ти можеш, защото духът на светите богове е в тебе.