Данаил 1:5-14

И царят им определи за всеки ден дял от царските изрядни ястия и от виното, което той пиеше, с които да ги хранят три години, за да стоят пред царя след изтичането на <това време>. А между тях бяха, от юдейците, Даниил, Анания, Мисаил и Азария, които началникът на скопците преименува, като нарече Даниила Валтасасар, и Анания Седрах, Мисаила Мисах и Азария, Авденаго. Но Даниил реши в сърцето си да не се оскверни от изрядните ястия на царя, нито от виното, което той пиеше; затова помоли началника на скопците да се не оскверни. А Бог направи щото Даниил да придобие благоволение и милост пред началника на скопците. И началникът на скопците рече на Даниила: Аз се боя от господаря си царя, който определи ястието ви и питието ви, да не би да види, че лицата ви са по-малко поправени от <лицата> на юношите вашите връстници, и така да турите главата ми в опасност пред царя. Тогава Даниил рече на надзирателя, когото началникът на скопците беше поставил над Даниила, Анания, Мисаила и Азария: Опитай, моля, слугите си десет дни, <през което време> да ни се даде зеленчук да ядем и вода да пием; после нека се прегледат пред тебе нашите лица и лицата на юношите, които ядат от изрядните ястия на царя; и според каквото видиш постъпи със слугите си. И той ги послуша в това нещо, и ги опита десет дни.