Амос 5:5-27

Но не търсете Ветил, Нито влизайте в Галгал, Нито заминавайте във Вирсавее; Защото Галгал непременно ще отиде в плен, И Ветил ще изчезне. Потърсете Господа и ще живеете; Да не би да избухне като огън в Иосифовия дом Та <го> пояде, без да има кой да го гаси във Ветил. Вие, които обръщате правосъдието в пелин, И хвърляте правдата на земята, <Потърсете Този>, Който прави Плеядите и Ориона, Който обръща мрачната сянка в зора, И помрачава деня та <става> нощ, - Този, Който повиква морските води И ги излива по лицето на земята, (Иеова е името му,) - Този, Който нанася внезапна гибел върху силните, Тъй щото гибел достига в крепостите. Те мразят този който изобличава в портата, И се гнусят от онзи, който говори справедливо. Прочее, понеже угнетявате сиромаха И изтръгвате от него жито, <Затова, ако и да> сте построили къщи от дялани камъни, Няма да живеете в тях, <Ако и да> сте насадили приятни лозя, Няма да пиете виното им. Защото зная колко много са вашите престъпления И колко големи са греховете ви, <Вие>, които угнетявате праведния, приемате подкупи, И извръщате <правото> на сиромасите в портата; Затова разумният млъква в такова време; Защото е зло време. Потърсете доброто, а не злото, за да живеете; Така Господ, Бог на Силите, ще бъде с вас, както вие казвате. Мразете злото, обичайте доброто И установявайте правосъдие в портата; Може би Господ, Бог на Силите, да се смили за останалите от Иосифа. Затова, така казва Иеова, Бог на Силите, Господ: Ридание ще има по всичките площади, И по всичките улици ще казват: Горко! горко! Ще повикат земеделеца на жалеене, И изкусните оплаквателки за ридание; И по всичките лозя ще има ридание, Защото Аз ще замина посред тебе, казва Господ. Горко на ония, които желаят денят Господен! За какво ви е той? Денят Господен е тъмнина, а не виделина. Както, ако бягаше човек от лъв, И го срещне мечка, Или, като влезе вкъщи, опре ръката си о стената, И змия го ухапе, <Така> не ще ли бъде денят Господен тъмнина, а не виделина? Дори мрак, без никаква светлина? Мразя, презирам празнуванията ви, И няма да благоволя в тържествените ви събрания. Даже ако ми принесете всеизгарянията и жертвите си, Няма да ги приема, Нито ще погледна към примирителните ви жертви от угоени животни. Отмахни от Мене шума на песните си, Защото не ща да слушам свиренето на псалтирите ти; Но нека тече правосъдието като вода, И правдата като поток, който не пресъхва. Доме Израилев, на Мене ли принасяхте жертви и приноси Четиридесет години в пустинята? <Напротив>, носехте царя си Сикут И Хиун, идолите си, Звездата на вашите богове, Които си направихте. Затова ще ви закарам в плен оттатък Дамаск, Казва Господ, чието име е Бог на Силите.