Деяния 8:4-40

А тия, които бяха се разпръснали, обикаляха и разгласяваха благовестието. Така Филип слезе в град Самария и им проповядваше Христа. И народът единодушно внимаваше на това, което Филип им говореше, като слушаха <всичко>, и виждаха знаменията, които вършеше. Защото нечистите духове, като викаха със силен глас, излизаха от мнозина, които ги имаха; и мнозина парализирани и куци бидоха изцелени, тъй щото настана голяма радост в оня град. А имаше от по-напред в града един човек на име Симон, който, като, представяше себе си за някаква велика <личност>, правеше магии и учудваше населението на Самария. На него внимаваха всички, от малък до голям, казвайки: Тоя е така наречената велика Божия сила. И внимаваха на него, понеже за доста време ги беше учудвал с магиите си. Но когато повярваха на Филипа, който благовествуваше за Божието царство и за Исус Христовото име, кръщаваха се мъже и жени. И самият Симон повярва и, като се кръсти, постоянно придружаваше Филипа, та, като гледаше, че стават знамения и велики дела, удивляваше се. А апостолите, които бяха в Ерусалим, като чуха, че Самария приела Божието учение, пратиха им Петра и Иоана, които, като слязоха, помолиха се за тях за да приемат Светия Дух; защото Той не беше слязъл още ни на един от тях; а само бяха кръстени в Исус Христовото име. Тогава <апостолите> полагаха ръце на тях и те приемаха Светия Дух. А Симон, като видя, че с полагането на апостолските ръце се даваше Светия Дух, предложи им пари, казвайки: Дайте и на мене тая сила щото, на когото положа ръце, да приема Светия Дух. А Петър му рече: Парите ти с тебе заедно да погинат, защото си помислил да придобиеш Божия дар с пари. Ти нямаш нито участие, нито дял в тая работа, защото сърцето ти не е право пред Бога. Затуй покай се от това твое нечестие, и моли се Господу дано ти се прости тоя помисъл на сърцето ти; понеже виждам, че си в горчива жлъчка и <си> вързан в неправда. А Симон в отговор рече: Молете се вие на Господа за мене, да не ме постигне нищо от онова що рекохте. Те, прочее, след като засвидетелствуваха и разгласяваха Господното учение, върнаха се в Ерусалим, като <по пътя> проповядваха благовестието в много самарийски села. А ангел от Господа говори на Филипа, казвайки: Стани, иди към юг, по пътя, който слиза от Ерусалим <през> пустинята за Газа. И той стана та отиде. И, ето, човек от Етиопия, скопец, велможа на етиопската царица Кандакия, който беше <поставен> над цялото й съкровище, и беше дошъл в Ерусалим да се поклони, на връщане седеше в колесницата си и четеше пророка Исаия. А Духът рече на Филипа: Приближи се и придружи тая колесница. И Филип се завтече та го чу като прочиташе пророка Исаия, и каза: Ами разбираш ли каквото четеш? А той рече: Как да разбера, ако ме не упъти някой? И помоли Филипа да се качи и да седне с него. А мястото от писанието, което, четеше беше това: - "Като овца биде заведен на клане: И както агне пред стригача си не издава глас, Така не отваря устата Си; В унижение отмени се съдбата Му, А поколението Му, - Кой ще го изкаже? Защото се взе живота Му от земята" И скопецът продума и рече на Филипа: <Кажи ми>, моля ти се, за кого казва това пророкът, - за себе си ли, или за някой друг? А Филип отвори уста, и като почна от това писание, благовести му Исуса. И като вървяха по пътя дойдоха до една вода; и скопецът каза: Ето вода; какво ми пречи да се кръстя? И Филип рече: Ако вярваш от все сърце, можеш. А той в отговор каза: Вярвам, че Исус Христос е Син Божий. Тогава заповяда да се спре колесницата; и двамата слязоха във водата, и Филип и скопецът; и кръсти го. А когато излязоха из водата, Господният Дух грабна Филипа; и скопецът вече не го видя, защото възрадван продължи пътя си. А Филип се намери в Азот; и, като преминаваше, проповядваше благовестието по всичките градове докле стигна в Кесария.