А като наближаваше времето <да се изпълни> обещанието, което Бог беше утвърдил на Авраама, людете <бяха> нарасли и се умножили в Египет, докле се издигна друг цар над Египет, който не познаваше Иосифа. Той с коварно постъпване против нашия род <дотолкова> притесняваше бащите ни, <щото> да хвърля децата им, за да не остават живи. В това време се роди Моисей, който беше прекрасно <дете>, и когото храниха три месеца в бащиния му дом. И когато го хвърлиха, Фараоновата дъщеря го взе и го отхрани за свой син. И Моисей беше научен на всичката египетска мъдрост, и бе силен в слово и в дело. А като навършваше четиридесетата си година, дойде му на сърце да посети братята си израилтяните. И виждайки един <от тях> онеправдан, защити го, и отмъсти за притеснения като порази египтянина, мислейки, че братята му ще разберат, че Бог чрез неговата ръка им дава избавление; но те не разбраха. На следния ден той им се яви, когато <двама от тях> се биеха, и като искаше да ги помири, каза: Човеци, вие сте братя; защо се онеправдавате един друг? А тоя, който онеправдаваше ближния си, го отблъсна, и рече: Кой те е поставил началник и съдия над нас? И мене ли искаш да убиеш както уби вчера египтянина? Поради тая дума, Моисей побягна и стана пришелец в мадиамската земя, гдето роди двама сина.