Деяния 7:1-60

Тогава първосвещеникът рече: Така ли е това? А той каза: Братя и бащи, слушайте - Бог на славата се яви на Отца ни Авраама, когато беше в Месопотамия, преди да се засели в Харан, и му рече: "Излез из отечеството си и из рода си, та дойди в земята, която ще ти покажа". Тогава той излезе от халдейската земя и се засели в Харан. И оттам, след смъртта на баща му, <Бог> го пресели в тая земя, в която вие сега живеете. И не му даде наследство в нея ни колкото една стъпка от нога, а обеща се да я даде за притежание нему и на потомството му след него, докато той още нямаше чадо. И Бог му говори в смисъл, че неговите потомци щяха да бъдат преселени в чужда земя, гдето щяха да ги поробят и притесняват четиристотин години. Но Аз, рече Бог, ще съдя народа, на който ще робуват; и подир това ще излязат и ще Ми служат на това място. И му даде в завет обрязването; и така <Авраам> роди Исаака, и обряза го в осмия ден; Исаак <роди> Якова, а Яков дванадесетте патриарси. А патриарсите завидяха на Иосифа та го продадоха в Египет; Бог, обаче, беше с него. и го избави от всичките му беди, и му даде благоволение и мъдрост пред египетския цар Фараона, който го постави управител над Египет и над целия си дом. И настана глад по цялата египетска и ханаанска земя, и голямо бедствие; и бащите ни не намираха прехрана. А Яков, като чу, че имало жито в Египет, изпрати първи път бащите ни; и на втори път Иосиф се откри на братята си, и Иосифовият род стана известен на Фараона. Иосиф прати да повикат баща му Якова и целия му род, седемдесет и пет души. И тъй, Яков слезе в Египет, гдето умря, той и бащите ни; и пренесоха ги в Сихем, та ги положиха в гроба в Сихем, който Авраам беше купил, с цена в сребро от синовете на Емора. А като наближаваше времето <да се изпълни> обещанието, което Бог беше утвърдил на Авраама, людете <бяха> нарасли и се умножили в Египет, докле се издигна друг цар над Египет, който не познаваше Иосифа. Той с коварно постъпване против нашия род <дотолкова> притесняваше бащите ни, <щото> да хвърля децата им, за да не остават живи. В това време се роди Моисей, който беше прекрасно <дете>, и когото храниха три месеца в бащиния му дом. И когато го хвърлиха, Фараоновата дъщеря го взе и го отхрани за свой син. И Моисей беше научен на всичката египетска мъдрост, и бе силен в слово и в дело. А като навършваше четиридесетата си година, дойде му на сърце да посети братята си израилтяните. И виждайки един <от тях> онеправдан, защити го, и отмъсти за притеснения като порази египтянина, мислейки, че братята му ще разберат, че Бог чрез неговата ръка им дава избавление; но те не разбраха. На следния ден той им се яви, когато <двама от тях> се биеха, и като искаше да ги помири, каза: Човеци, вие сте братя; защо се онеправдавате един друг? А тоя, който онеправдаваше ближния си, го отблъсна, и рече: Кой те е поставил началник и съдия над нас? И мене ли искаш да убиеш както уби вчера египтянина? Поради тая дума, Моисей побягна и стана пришелец в мадиамската земя, гдето роди двама сина. И като се навършиха четиридесет години, яви му се ангел <Господен> в пустинята на Синайската планина, всред пламъка на една запалена къпина. А Моисей, като видя гледката, почуди й се; но когато се приближаваше да прегледа, дойде глас от Господа; "Аз съм Бог на бащите ти, Бог Авраамов, Исааков и Яковов". И Моисей се разтрепери и не смееше да погледне. И Господ му рече: "Изуй обущата от нозете си, защото мястото, на което стоиш, е света земя. Видях, видях злостраданието на людете Ми, които са в Египет, чух стенанието им, и слязох за да ги избавя. Дойди, прочее, и ще те изпратя в Египет". Този Моисей, когото бяха отказали <да приемат>, като му рекоха: Кой те постави началник и съдия? него Бог, чрез ръката на ангела, който му се яви в къпината, прати и за началник и за избавител. Той ги изведе, като върши чудеса и знамения в Египет, в Червеното море и в пустинята през четиридесет години. Това е същият Моисей, който рече на израилтяните: "Бог ще ви въздигне от братята ви пророк, както <въздигна> и мене", Това е оня, който е бил в църквата в пустинята заедно с ангела, който му говореше на Синайската планина, както и с бащите ни, който и прие животворни думи, да ги предаде на нас: когото нашите бащи не искаха да послушат, но го отхвърлиха, и се повърнаха със сърцата си в Египет, казвайки на Аарона: "Направи ни богове, които да ходят пред нас, защото тоя Моисей, който ни изведе из Египетската земя, не знаем що му стана". И през ония дни те <си> направиха теле, и принесоха жертва на идола и, се веселяха с това, което техните ръце бяха направили. Затова Бог се отвърна <от тях>, и ги предаде да служат на небесното войнство, както е писано в книгата на пророците: - "Доме Израилев, на Мене ли принасяхте заклани животни и жертви Четиридесет години в пустинята? <Напротив>, носехте скинията на Молоха, И звездата на бога Рефана, Изображенията, които <си> направихте, за да им се кланяте; <Затова>, ще ви преселя оттатък Вавилон". Скинията на свидетелството беше с бащите ни в пустинята, според както заповяда Оня, Който каза на Моисея да я направи по образа, който бе видял; която нашите бащи по реда си приеха и внесоха с Исуса Навиева във владенията на народите, които Бог изгони пред нашите бащи; <и така стоеше> до дните на Давида, който придоби Божието благоволение, и поиска да намери обиталище за Якововия Бог. А Соломон му построи дом. Но Всевишният не обитава в ръкотворени <храмове>, както казва пророка: "Небето ми е престол, А земята е Мое подножие; Какъв дом ще построите за Мене? Казва Господ, Или какво е мястото за Моя покой? Не направи ли Моята ръка всичко това?" Коравовратни и с необрязано сърце и уши! вие всякога се противите на Светия Дух; както <правеха> бащите ви, така <правите> и вие. Кого от пророците не гониха бащите ви? а още и избиха ония, които предизвестиха за дохождането на Този Праведник, на Когото вие сега станахте предатели и убийци, - вие, които приехте закона чрез ангелско служение, и го не опазихте. А като слушаха това, сърцата им се късаха <от яд>, и те скърцаха със зъби на него. А <Стефан>, бидейки пълен със Светия Дух, погледна на небето, и видя Божията слава и Исуса стоящ отдясно на Бога; и рече: Ето, виждам небесата отворени, и Човешкият Син стоящ отдясно на Бога. Но те, като изкрещяха със силен глас, запушиха си ушите и единодушно се спуснаха върху него. И като го изтласкаха вън от града, хвърляха камъни върху него. И свидетелите сложиха дрехите си при нозете на един момък на име Савел. И хвърляха камъни върху Стефана, който призоваваше <Христа>, казвайки: Господи Исусе, приеми духа ми. И като коленичи, извика със силен глас: Господи, не им считай тоя грях. И като рече това, заспа.