Деяния 21:1-17

Като се разделихме от тях и отплавахме, дойдохме право на Кос, а на следния ден на Родос, и оттам на Патара. И като намерихме кораб, който заминаваше за Финикия, качихме се на него и отплувахме. И когато Кипър се показа, оставихме го отляво, и плувахме към Сирия, и слязохме в Тир; защото там щеше корабът да се разтовари. И като издирихме учениците, преседяхме там седем дни; и те чрез Духа казваха на Павла да не стъпва в Ерусалим. И когато прекарахме тия дни, излязохме и отивахме си; и те всички, с жените и децата си, ни изпратиха до отвън града; и, коленичили на брега, помолихме се. И като се простихме един с друг, ние се качихме на кораба, а те се върнаха у дома си. И ние, като отплувахме от Тир, стигнахме в Птолемаида, гдето поздравихме братята и преседяхме у тях един ден. А на следния ден тръгнахме и стигнахме в Кесария; и влязохме в къщата на благовестителя Филипа, който бе един от седмината <дякони> и останахме у него. А той имаше четири дъщери девици, които пророкуваха. И след като бяхме преседяли там много дни, един пророк на име Агав слезе от Юдея. И като дойде при нас, взе Павловия пояс та си върза нозете и ръцете, и рече: Ето що каза Светият Дух: Така юдеите в Ерусалим ще вържат човека, чийто е тоя пояс, и ще го предадат в ръцете на езичниците. И като чухме това, и ние и тамошните го молихме да не възлиза в Ерусалим. Тогава Павел отговори: Що правите вие, като плачете та ми съкрушавате сърцето? защото аз съм готов не само да бъда вързан, но и да умра в Ерусалим, за името на Господа Исуса. И понеже той беше неумолим, ние млъкнахме и рекохме: Да бъде Господната воля. И след тия дни приготвихме се <за път> и възлязохме в Ерусалим. С нас дойдоха и <някои> от учениците в Кесария, и ни водеха при някого си Мнасона, кипрянин, отдавнашен ученик, у когото щяхме да бъдем гости. И като стигнахме в Ерусалим, братята ни приеха с радост.