Деяния 2:1-12

И когато настана денят на Петдесетницата, те всички бяха на едно място. И внезапно стана шум от небето като хвученето на силен вятър, и изпълни цялата къща, гдето седяха. И явиха им се езици като огнени, които се разделяха, и седна по един на всеки от тях. И те всички се изпълниха със Светия Дух, и почнаха да говорят чужди езици, според както Духът им даваше <способност> да говорят. <А тогава> престояваха в Ерусалим юдеи, благочестиви човеци, от всеки народ под небето. И като се чу тоя шум, една навалица се събра; и смутиха се, защото всеки един ги слушаше да говорят на неговия език. И всички, смаяни и зачудени, си думаха: Ето, всички тия, които говорят, не са ли галилеяни? Тогава как ги слушаме <да говорят> всеки на собствения наш език, в който сме родени? Партяни, мидяни и еламити и жители от Месопотамия, от Юдея и Кападокия, Понт и Азия, Фригия и Памфилия, от Египет и ония страни от Ливия, които <граничат> с Киринея, и посетители от Рим - и юдеи и прозелити, критяни и араби, слушаме ги да говорят на нашите езици за великите Божии дела. И те всички се смаяха, и в недоумение си думаха един на друг: Какво значи това?