Деяния 18:1-22

Подир това <Павел> тръгна от Атина и дойде в Коринт, гдето намери един юдеин на име Акила, роден в Понт, и неотдавна пристигнал от Италия с жена си Прискила, защото Клавдий беше заповядал да се махнат всичките юдеи от Рим; и <Павел> дойде при тях. И понеже имаше същото занятие, седеше у тях и работеха; защото занятието им беше да правят шатри. И всяка събота той разискваше в синагогата с юдеи и гърци, и се стараеше да ги убеждава. А когато Сила и Тимотей слязоха от Македония, Павел беше принуждаван от своя дух да свидетелствува на юдеите, че Исус е Христос. Но понеже и те се противяха и хулеха, той отърси дрехите си и рече: Кръвта ви да бъде на главите ви; аз съм чист <от нея>; отсега ще отивам между езичниците. И като се премести оттам, дойде в дома на някого си на име Тит Юст, който се кланяше на Бога, и чиято къща беше до синагогата. А Крисп, началникът на синагогата, повярва в Господа с целия си дом; и мнозина от коринтяните, като слушаха, вярваха и се кръщаваха. И Господ каза на Павла нощем във видение: Не бой се, но говори и не млъквай; защото Аз съм с тебе, и никой няма да те нападне та да ти стори зло; защото имам много люде в тоя град. И той преседя <там> година и шест месеца та ги поучаваше в Божието слово. А когато Галион беше управител в Ахаия, юдеите се подигнаха единодушно против Павла, доведоха го пред съдилището и казаха: Тоя убеждава човеците да се кланят на Бога противно на закона. Но когато Павел щеше да отвори уста, Галион рече на юдеите: Ако беше въпрос за някоя неправда или грозно злодеяние, о юдеи, разбира се, би трябвало да ви търпя; но ако въпросите са за учение, за имена и за вашия закон, гледайте си сами; аз не ща да съм съдия на такива работи. И изпъди ги от съдилището. Тогава те всички хванаха началника на синагогата Состена, та го биха пред съдилището; но Галион не искаше и да знае за това. А Павел, след като поседя <там> още доволно време, прости се с братята, и отплува за Сирия (и с него Прискила и Акила), като си острига главата в Кенхрея, защото имаше обрек. Като стигнаха в Ефес, той ги остави там, а сам влезе в синагогата и разискваше с юдеите, но се прости с тях, казвайки: Ако ще Бог, пак ще се върна при вас. И отплува от Ефес. А когато го замолиха да поседи повечко време, той не склони; И като слезе в Кесария, възлезе <в Ерусалим> та поздрави църквата и <после> слезе в Антиохия.