Деяния 16:1-15

После пристигна и в Дервия и Листра; и, ето, там имаше един ученик на име Тимотей, син на една повярвала еврейка, а чийто баща беше грък. Тоя <ученик> имаше характер одобрен от братята в Листра и Икония. Него Павел пожела да води със себе си, затова взе та го обряза поради юдеите, които бяха по ония места; понеже всички знаеха, че баща му беше грък. И като ходеха по градовете, предаваха им наредбите определени от апостолите и презвитерите в Ерусалим, за да ги пазят. Така църквите се утвърждаваха във вярата, и от ден на ден се умножаваха числено. И <апостолите> преминаха фригийската и галатийската земя, като им се забрани от Светия Дух да проповядват словото в Азия; и като дойдоха срещу Мизия опитаха се да отидат във Витания, но Исусовият Дух не им допусна. И тъй, като изминаха Мизия, слязоха в Троада. И яви се на Павла нощем видение: един македонец стоеше та му се молеше, казвайки: Дойди в Македония и помогни ни. И като видя видението, веднага потърсихме <случай> да отидем в Македония, като дойдохме до заключение, че Бог ни призовава да проповядваме благовестието на тях. И тъй, като отплувахме от Троада, отправихме се право към Самотрак, на следния ден в Неапол, и оттам във Филипи, който е главният град на оная част от Македония, и <римска> колония. В тоя град преседяхме няколко дни. А в събота излязохме вън от портата край една река, гдето предполагахме, че става молитва; и седнахме та говорихме на събраните <там> жени. И някоя си богобоязлива жена на име Лидия, от град Тиатир, продавачка на морави <платове>, слушаше и Господ отвори сърцето й да внимава на това, което Павел говореше. И като се кръсти тя и домът й, помоли ни, казвайки: Ако ме признавате за вярна Господу, влезте в къщата ми и седнете. И принуди ни.