Деяния 14:1-20

А в Икония те влязоха заедно в юдейската синагога, и така говориха, че повярваха голямо множество юдеи и гърци. А непокорните <на Божието учение> юдеи подбудиха и раздразниха духовете на езичниците против братята. Но пак те преседяха <там> доста време и дързостно говореха за Господа, Който свидетелствуваше за словото на Своята благодат, като даваше да стават знамения и чудеса чрез техните ръце. И множеството в града се раздвои; едни бяха с юдеите, други с апостолите. И когато се породи стремеж у езичниците и юдеите с началниците им за да ги опозорят и да ги убият с камъни, те се научиха и избягаха в ликаонските градове, Листра и Дервия, и в околните <им> места, и проповядваха благовестието. А в Листра седеше някой си човек немощен в нозете си, куц от рождението си, който никога не бе ходил. Той слушаше Павла като говореше; а <Павел>, като се взря в него и видя че има вяра да бъде изцелен, рече със силен глас: Стани на нозете си. И той скочи и ходеше. А народът, като видя какво извърши Павел, извика със силен глас, казвайки по ликаонски: Боговете оприличени на човеци, са слезли при нас. И наричаха Варнава Юпитер, а Павла Меркурий, понеже той беше главният говорител. И жрецът при Юпитеровото <капище>, което беше пред града, приведе юнци и <донесе> венци на портите, и заедно с народа се канеше да принесе жертва. Като чуха това апостолите Варнава и Павел, раздраха дрехите си, скочиха всред народа, та извикаха, казвайки: О, мъже, защо правите това? И ние сме човеци със същото естество като вас, и благовестяваме ви да се обърнете от тия суети към живия Бог, Който е направил небето, земята, морето и всичко що има в тях; Който през миналите поколения е оставял всичките народи да ходят по своите пътища, ако и да не е преставал да свидетелствува за Себе Си, като е правил добрини и давал ви е от небето дъждове и родовити времена, и е пълнил сърцата ви с храна и веселба. И като казаха това, те едвам възпряха множествата да не им принасят жертва. Между това дойдоха юдеи от Антиохия и Икония, които убедиха народа; и те биха Павла с камъни, и го извлякоха вън от града, като мислеха, че е умрял. А когато учениците още стояха около него, той стана та влезе в града; и на утринта отиде с Варнава в Дервия.