Деяния 12:1-16

Около това време цар Ирод простря ръцете си да притесни някои от църквата. Уби с меч Иоановия брат Якова; и, като видя, че беше угодно на юдеите, той при това улови и Петра. <Това> беше <през> дните на безквасните хлябове. И като го хвана, хвърли го в тъмница, и предаде го на четири четворки войници да го вардят, с намерение да го изведе пред людете подир пасхата. И така, те вардеха Петра в тъмницата; а църквата принасяше пред Бога усърдна молитва за него. И през същата нощ, когато Ирод щеше да го изведе, Петър спеше между двама войника, окован с две вериги; и стражари пред вратата вардеха тъмницата. И, ето, един ангел от Господа застана до него, и светлина осия килията; и като побута Петра по ребрата, разбуди го и рече му: Ставай бърже. И веригите паднаха от ръцете му. И ангелът му рече: Опаши се и обуй сандалите си. И той стори така. Тогава му каза: Облечи дрехата си и дойди подир мене. И <Петър> излезе и вървеше изподире, без да знае, че извършеното от ангела е действителност, но си мислеше, че вижда видение. А като преминаха първата и втората стража, дойдоха до желязната порта, която води в града, и тя им се отвори сама; и като излязоха <през нея>, изминаха една улица и ангелът веднага се оттегли от него. И Петър, когато дойде на себе си, рече: Сега наистина зная, че Господ изпрати ангела Си и ме избави от ръката на Ирода, и от всичко, което юдейските люде очакваха. И като поразмисли, дойде при къщата на Мария, майката на Иоана, чието презиме бе Марко, гдето бяха събрани мнозина да се молят. И когато похлопа на вратичката в портата, една слугиня на име Рода излезе да послуша <кой е>. И щом позна Петровия глас, от радост не отвори портата, а се завтече и извести, че Петър стои пред портата. А те й рекоха: Ти си луда. Но тя настояваше, че <това що им казва> е вярно. Тогава те думаха: Това е неговият ангел {Т. е. Ангел-хранител.}. А Петър продължаваше да хлопа; и като отвориха, видяха го и се смаяха.