2 Солунци 1:1-12

Павел, Сила и Тимотей до солунската църква в Бога, нашия Отец, и Господа Исуса Христа: Благодат и мир да бъде на вас от Бога Отца и Господа Исуса Христа. Длъжни сме, братя, всякога да благодарим на Бога за вас, както е и прилично, загдето вярата ви расте премного, и любовта на всеки един от всички вас се умножава един към друг; така щото и сами ние се хвалим с вас между Божиите църкви за вашата твърдост и вяра във всичките ви гонения и в неволите, които понасяте: <което е> доказателство на Божия справедлив съд, за да се удостоите за Божието царство, за което и страдате. Понеже е справедливо пред Бога да въздаде скръб на ония, които ви оскърбяват, а на вас, оскърбените, <да даде> утеха (както и на нас), когато се яви Господ Исус от небето със Своите силни ангели, в пламенен огън да даде възмездие на ония, които не познават Бога, и на ония, които не се покоряват на благовестието на нашия Господ Исус. Такива ще приемат за наказание вечна погибел от присъствието на Господа и от славното <явление> на Неговата сила, когато дойде в оня ден да се прослави в Своите светии и да се покаже чуден между всичките повярвали, (<следователно и между вас>, защото вие повярвахте нашето свидетелство). Затова и винаги се молим за вас, дано нашия Бог ви има за достойни за призванието ви и усъвършенствува мощно <във вас> всяко добро желание и <всяко> дело на вярата; за да се прослави във вас името на нашия Господ Исус, и вие в Него, според благодатта на нашия Бог и Господ Исус Христос.