4 Царе 4:8-37

И един ден Елисей замина в Сунам, гдето имаше една богата жена; и тя го задържа да яде хляб. И колкото пъти заминаваше свръщаше там, за да яде хляб. Сетне <жената> рече на мъжа си: Ето сега, познавам че този, който постоянно наминава у нас, е свет Божий човек. Да направим, моля, една малка стаичка на стената, и да турим в нея за него легло и маса и стол и светилник, за да свръща там, когато дохожда при нас. И един ден, като дойде там и свърна в стаичката та лежеше в нея, рече на слугата си Гиезия: Повикай тая сунамка. И повика я, и тя застана пред него. И рече на <Гиезия>: Кажи й сега: Ето, ти си положила всички тия грижи за нас; що да ти сторим? Обичаш ли да се говори за тебе на царя или на военачалника. А тя отговори: Аз живея между своите люде. Тогава рече: Що, прочее, да сторим за нея? А Гиезий отговори: Наистина тя няма син, а мъжът й е стар. И рече: Повикай я. И когато я повика, тя застана при вратата. И <Елисей й> рече: До година, по това време, ще имаш син в обятията си. А тя рече: Не, господарю мой, Божий човече, не лъжи слугинята си. Но жената зачна и роди син на другата година по същото време, както й рече Елисей. И когато порасна детето, излезе един ден към баща си при жетварите. И рече на баща си: Главата ми! главата ми! А той рече на <един от> момците: Занеси го при майка му. И като го взе занесе го при майка му; и <детето> седя на коленете й до пладне, и тогава умря. И тя се качи та го положи на леглото на Божия човек, и като затвори вратата след него, излезе. Тогава повика мъжа си и рече: Изпрати ми, моля, един от момците и една от ослиците, за да тичам при Божия човек и да се върна. А той рече: Защо да отидеш днес при него? не е нито нов месец, нито събота. А тя рече: Бъди спокоен. Тогава оседла ослицата, и рече на слугата си: Карай и бързай; не забавяй карането заради мене освен ако ти заповядвам. И тъй, стана та отиде при Божия човек на планината Кармил. А Божият човек, като я видя от далеч, рече на слугата си Гиезия: Ето там сунамката! Сега, прочее, тичай да я посрещнеш и кажи й: Добре ли си? добре ли е мъжът ти? Добре ли е детето? А тя отговори: Добре. А когато дойде при Божия човек на планината, хвана се за нозете му; а Гиезий се приближи, за да я оттласне. Но Божият човек рече: Остави я, защото душата й е преогорчена в нея: а Господ е скрил <причината> от мене, и не ми я е явил. А тя рече: Искала ли съм син от господаря си? Не рекох ли: Не ме лъжи? Тогава <Елисей> рече на Гиезия: Препаши кръста си, вземи тоягата ми в ръка, та иди; ако срещнеш човек, да го не поздравиш, а ако те поздрави някой, да му не отговориш; и положи тоягата ми върху лицето на детето. А майката на детето рече: <Заклевам се в> живота на Господа и <в> живота на душата ти, няма да те оставя. И така, той стана та отиде подир нея. А Гиезий мина пред тях и положи тоягата върху лицето на детето; но нямаше ни глас, нито слушане. Затова се върна да го посрещне и му извести казвайки: Детето не се събуди. И когато влезе Елисей в къщата, ето детето умряло, положено на леглото му. Влезе, прочее, та затвори вратата зад тях двамата, и помоли се Господу. Тогава се качи та легна върху детето, и като тури устата си върху неговите уста, и очите си върху неговите очи, и ръцете си върху неговите ръце простря се върху него; и стопли се тялото на детето. После се оттегли та ходеше насам натам из къщата, тогава <пак> се качи та се простря върху него; и детето кихна седем пъти, и детето отвори очите си. И Елисей извика Гиезия и рече: Повикай тая сунамка. И повика я; и когато влезе при него, рече й: Вземи сина си. И тя влезе, падна на нозете му та се поклони до земята, и дигна сина си та излезе.