2 Коринтяни 4:8-18

Угнетявани <сме> отвсякъде, но не <сме> утеснени; в недоумение <сме>, но не до отчаяние; гонени <сме>, но не оставени; повалени <сме>, но не погубени. Всякога носим на тялото си убиваното на Господа Исуса, за да се яви на тялото ни и живота на Исуса. Защото ние живите винаги сме предавани на смърт за Исуса, за да се яви и живота на Исуса в нашата смъртна плът. Така щото смъртта действува в нас, а животът във вас. А като имаме същия дух на вяра, според писаното: "Повярвах, за това и говорих", то и ние, <понеже> вярваме, затова и говорим; понеже знаем, че Тоя, Който е възкресил Господа Исуса, ще възкреси и нас заедно с Исуса, и ще ни представи заедно с вас. Защото всичко това <е> заради вас, тъй щото благодатта, увеличена чрез мнозината, <които са я получили>, да умножи благодарението, за Божията слава. Затова ние не се обезсърчаваме; но ако и да тлее външният наш човек, пак вътрешният всеки ден се подновява. Защото нашата привременна лека скръб произвежда все повече и повече една вечна тежина на слава за нас, които не гледаме на видимите, но на невидимите; защото видимите са временни, а невидимите вечни.