2 Коринтяни 2:12-17

А когато дойдох в Троада да <проповядвам> Христовото благовестие, и когато ми се отвори врата в Господното <дело>, духът ми не се успокои, понеже не намерих брата си Тита, а, като се простих с тях, отпътувах за Македония. Но благодарение Богу, Който винаги ни води в победително шествие в Христа, и на всяко място изявява чрез нас благоуханието на познанието на Него. Защото пред Бога ние сме Христово благоухание за тия, които се спасяват, и за ония, които погиват. На едните <сме> смъртоносно ухание, което докарва смърт, а на другите животворно ухание, което докарва живот. И за това <дело> кой е способен? <Ние сме>, защото не сме като мнозина, които изопачават Божието слово, но говорим искрено в Христа, като от Бога, пред Бога.