2 Коринтяни 11:16-31

Пак казвам, никой да не ме счита за безумен; иначе, приемете ме като безумен, та да се похваля и аз малко нещо. (Това, което казвам, не го казвам по Господа, но като в безумие, в тая <моя> увереност на хваленето. Тъй като мнозина се хвалят по плът, ще се похваля и аз). Защото вие, като сте разумни, с готовност търпите безумните; понеже търпите, ако някой ви заробва, ако ви изпояжда, ако ви обира, ако се превъзнася, ако ви бие по лицето. За <свое> унижение <го> казвам, като че ли сме били слаби; но с каквото се осмелява някой <да се хвали>, (в безумие говоря), осмелявам се и аз. Евреи ли са? И аз съм; израилтяни ли са? И аз съм; Авраамово потомство ли са? И аз съм; служители Христови ли са? (в безумие говоря), аз повече: <бил съм> в повече трудове, в тъмници още повече, в бичувания чрезмерно, много пъти и на смърт. Пет пъти юдеите ми удариха по четиридесет <удара> без един; три пъти бях бит с тояги, веднъж ме биха с камъни, три пъти съм претърпял корабокрушение, една нощ и един ден съм бил по морските дълбочини. Много пъти <съм бил> и в пътешествия; в опасност от реки, в опасност от разбойници, в опасност от съотечественици, в опасност от езичници, в опасност в град, в опасност в пустиня, в опасност по море, в опасност между лъжебратя; в труд и мъка, много пъти в неспане, в глад и жажда, много пъти в неядене, в студ и в голота; и, освен <другите> неща, които не споменавам, има и това, което тежи върху мене всеки ден, грижата за всичките църкви. Кой изнемощява, без да изнемощявам и аз? Кой се съблазнява без да се разпалям аз? Ако трябва да се хваля, ще се похваля с това, което се отнася до немощта ми. Бог и Отец на Господа Исуса Христа, Който е благословен до века, знае, че не лъжа.